История на Багуа-джан

Багуа, Даоистка алхимия

Фу Си

Историята на багуа-джан (Ba Gua Zhang) е едновременно прост и сложен въпрос. Ако взимаме за основа системата багуа, то това е матрица от знания за пространството, известна ни от времената на легендарния Фу Си (Fu Xi). Тя е съдържала метафизически знания, които впоследствие са се развили в алхимични, благодарение на Чън Туан (Chen Tuan); или поне така е съгласно историческите източници.

А историята на метода багуа, известен като багуа-джан, е крайно противоречива. Известно разбиране може да се получи, ако се опираме върху фигурата на Дун Хайчуан (Dong Hai Сhu Аn). Той е основал и дал на света метода багуа, предполагащ работа и опознаване на дланите. По всяка вероятност обаче, Дун Хайчуан е образен персонаж. По-интересно тук е да се изследва ролята на Ин Фу (Yin Fu), който е внесъл яснота, осмисляне и закономерност в знанията, които се предполага, че е получил от Дун Хайчуан. Именно той е организирал багуа-джан в системата, която в една или друга степен е достигнала и до наши дни.

Кръговата система на багуа-джан се опира върху законите на макрокосмическите преобразувания, които са били известни още от времената на Фу Си (Fu Xi), през третото хилядолетие до н.е. Тези закони са основата на всички ритуални даоистки системи и се разделят на три подредби сан-яолин (San Yao Ling).

Три подредби на системата багуа-джан:

• подредба на тялото (шуаншоу-яолинь, shuangshou yaoling);
• подредба на краката (туйбу-яолинь, tuibu yaoling);
• подредба на ръцете (шеньти-яолинь, shenti yaoling).

В случая, подредбата на ръцете е това, което се приема за традиционна постановка. Трябва да се отбележи, също така, че за даоистите тази система никога не се е разглеждала като бойно изкуство, макар че тя без съмнение е развивала огромна мощ и скорост на придвижването. Към тези процеси трябва да се отнасяме по-скоро като към естествено про­явление на възможностите на енергията и духа, а не като някаква специална подготовка за ръкопашен бой.

Дун Хайчуан, разбира се, е представил на света своето осмисляне на дадената техника – нещо което, между другото, е било направено и от всички следващи майстори и особено от ученика му Ин Фу, който най-цялостно е систематизира знанията на своя учител.

Голямата податливост на тази система към различни трактовки можем да разглеждаме като следствие от многообразието на проявления на формата, които се базират върху законите и принципите на изграждане на макрокосмоса. Съвременният вид техника, носещ името „Длан на осемте триграми“, също не води до пълна реализация на знанията в системата багуа-джан, макар и да демонстрира въз­можностите от гледна точка на завършеността в изграждането на алхимичния процес.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)