Дълголетие

Възстановяването е тема, свързана както с изявените, така и със скритите нарушения и недостатъци. Този процес засяга законите на дълголетието и преди всичко постнаталната даденост, при което човек трябва да коригира нещо, придобито през живота.

Освен това темата за възстановяването трябва да се разглежда и от позицията на нарушенията, заложени в духа ни по рождение и тук въпросът изисква различен ъгъл. Пренаталността често се превръща в скритата причина, водеща до появата на проблеми у нас през живота. А това сериозно ограничава възможностите да се преодолеят тези трудности.

Ако не вземем предвид природата на възстановяването, няма как да отчетем и това, че много процеси и ситуации могат да се предусетят. Без подобна профилактика обаче, ние рано или късно се обричаме на необратими разрушения.

Разбира се, възстановяването на пренаталността е сложна и неразбираема за повечето хора тема, но ако я разгледаме от перспективата на усъвършенстването на заложената в нас програма, то най-малкото ще доведе до коригиране на вътрешния ритъм. За да разберем тази тема, нека си представим човека като разстроен музикален инструмент, на който той свири цял живот. С други думи, възстановяването се превръща в много специфична тема, ако вземем под внимание не само нашата физика и енергетика (което обикновено се има предвид), но и работата с духа, засягащ персоналния ни код и жизнения ритъм.

Темата за възстановяването в даоистката традиция засяга в дълбочина идеята за налагането на вътрешно съответствие (неутрализация на вътрешните нарушения, свързани с блокажите в тялото) и външно съответствие (свързано с психологични раздразнения и пр.). Получава се така, че определени придобити нарушения се превръщат в условия, които ние подхранваме или дори развиваме, а след като наберат сили, те правят каквото си искат с нас, нарушават физиологията, дишането ни и дори съзнанието ни. Но когато сме вече настроени за разрушение, трябва да се възстанови цялата технология на жизнеността, а не отделна част.

В тези условия не бива да забравяме, че трябва постоянно да се възстановяваме, тъй като не функционираме в правилния ритъм. Този тип работа трябва да се посвети на откриването на нарушения и постоянна профилактика, насочена преди всичко към възстановяването на нашето съзнание, а след това – на тялото и енергията, тъй като не можем да се посветим на действително възстановяване, без да включим съзнанието си в този процес.

Ритъмът е великият учител на човечеството, великият учител на знанието. Той е ключът към истинното познание, към изкуството за потапяне в собствения ни дух. Ритъмът е качествено напълване и напрежение на пространството.

Ритъмът лежи в основата на нашето съществуване. Ние дишаме, говорим, движим се и мислим според ритъма или начините, по които той се изразява. Ритъмът формира целия житейски процес и създава усещането за собственото ни „аз“.

Ритъмът има силата да трансформира. Той може да отнеме напрежението, да зареди с енергия, да излекува, да ни изведе до по-задълбочено възприемане и познание. Той управлява мозъчните вълни, ръководи ни чрез образи, определя възприятията ни. Правилното отношение към ритъма може да помогне на всеки от нас да поддържа връзката с духа си в своя земен път.

Опознаването на обема и тялото на ритъма е свързано като процес както с рационалното, така и с ирационалното в нас. Възприемането на основата на ритъма лежи извън сферата на мисловното и засяга древните основи на човешката природа. Мисловният аспект е свързан с възприемането на геометрията на ритъма. Това означава, че ирационалното е дадената настройка, а рационалното – онова, което може да обясни геометрията и да ни изведе от езика на ритъма до формата му.

По какъвто и начин да се отнасяме към живота си, рано или късно се изправяме пред въпроса доколко духът ни е готов да напусне Земята и как да се подготвим за крайния преход по най-добрия начин. А понякога, в случай на сериозно заболяване, този въпрос излиза на преден план като най-важен, защото от степента на събраност на нашия дух зависи не само възможността да се преродим, но и самото съществуване.

Понятието „човешки дух“ се заражда заедно със самото осъзнаване на човешката природа, когато човекът обърнал внимание на душата си, внедрил принципа на осъзнатостта в живота и започнал да съотнася действията си с ориентира, който представлявала неговата собствена душа.

Колкото до концепцията за човешкия дух, появата ѝ може да се проследи до времето на Древен Египет, а още по-точно – до периода на Новото царство. Тогава за първи път бил поставен въпросът какво може да бъде надградено и доусъвършенствано в личната природа на човека или по-точно – в изначалната му душа, която предопределяла неговата природа. Съгласно древноегипетската космология тя се наричала „душата Ка“. Повод за това станали измененията в пространството, които оказали влияние на движението или пътешествието на душата в отвъдното.

Именно такава била концепцията, която описвала живота на хората в древни времена, когато понятието за смърт не съществувало за тях – дори при загуба на физическото тяло. Идеята за пътешествие на човешката душа била свързана и с повишаване на честотните ѝ характеристики, т.е. с прехода от един ном в по-висок. Това от своя страна било свързано с усилие, което генерирала душата, за да се роди на Земята. Казано иначе – съществувала естествена лаборатория за трансформация и преминаване на душата към по-високо равнище на съществуване.

Смъртта се появила, когато душата започнала да губи силата си или с други думи – раждал се човек без сила. Душата на такъв човек била лишена от възможността да пътешества. Казано по друг начин – той станал смъртен. Появила се необходимостта от нещо, което да подхранва душата и да компенсира нейната слабост. Така се формирала нова концепция за душата и духа, които до този момент се възприемали като единна структура.

Развитието на концепцията за духа оформило разбирането за душата Ба. Последната се появила през периода на Новото царство. В новите условия египтяните започнали да изучават въпроса за усилването на душата и възможностите за усъвършенстване и хармонизиране на процеса на нейната по-нататъшна трансформация. Появила се концепцията за трите пътя в живота на човешката душа:

1. Запазване и освобождаване на силна душа Ка (изначалната концепция);
2. Усилване на Ка за сметка на формиране на душата Ба;
3. Подмяна на душата Ка с Ба, ако душата Ка е отслабнала и е загубила своите качества.

Едновременно с това се появила и представата за дуалност, която преди това не била позната. Тя съществува и до ден-днешен, но с тази разлика, че в настоящия момент човешката душа е станала още по-слаба. Причина за това е, че човек е загубил връзката със собствената душа, както и навиците за подготовка за раждане на една душа на Земята. А в условия, при които взаимодействието на човека с неговата душа и дух направо се унищожава, темата за култивиране и усилване на духа е актуална, както никога досега. В крайна сметка, ако ние не правим нищо за душата си, ние просто я умъртвяваме.

Ако, от друга страна, приемем, че въпросът за душата ни е важен и се стремим да окажем влияние върху процесите в живота си, е важно да сме наясно как да действаме. Всичко започва с приемането, което ни води на първо време към взаимодействие, а след това и към развитие на духа ни. Важно е да се избавим от самата възможност да имаме състояние, в което започваме да мислим, че дните ни са преброени, че нямаме време и т.н. Подобни мисли са явен белег, че духът ни е поразен. Колкото до въпроса за култивирането му, той е свързан с три фактора:

• Раждане. Зависимост от пренаталните условия;
• Процесът на живота. Активизиране на влиянието на постнаталните условия;
• Подготовка за преход, за отделяне на душата. Процес на пакетиране на духа.

За да реализираме пакетирането на духа, е важно духът да бъде освободен от онова, което му вреди. Това е баласт, който не позволява на душата да осъществи свободния естествен преход. За това е нужно да разберем нейната природа, а също и условията за пакетирането на духа. На първо място трябва да внесем ред в храненето си, като преместим фокуса от онова в храната, което е смъртно, към онова, което продължава живота ни. Въздействието на духа върху душата на човека се осъществява чрез ментално подхранване, което на свой ред се формира от няколко елемента: подхранване с хранителни продукти, дишане, движение и дейности. Тук можем да отнесем и преживяването на определено по-високо качество на съществуване. В контекста на гореказаното е важно в какво състояние се намира съзнанието на човека и на какво е настроено. Негативните преживявания превключват мозъка ни на вълна умъртвяване на духа и обратно – настройката на хармонични състояния се превръща в инструмент за съхраняването му.

Също така изключително важно е в какво състояние се намира тялото ни. Ако във въпросите на храненето се ориентираме преди всичко спрямо интересите на смъртната природа, всичките ни ресурси отслабват. Най-често нарушенията в организма са свързани със слабо и повърхностно дишане, което окислява тялото, а също с понижаване на вибрационните характеристики на кръвта заради въздействието на нискочестотната храна. Преминаването към подхранване с високовибрационна храна ни позволява да редуцираме разрушителните процеси в тялото и да усъвършенстваме процесите на кристализация.

Когато иде реч за усъвършенстване на нашата природа е важно да приемем идеята, че душата е одухотворена. В Древен Египет това било цял процес, свързан с получаване на духовно име, съотнасяно с духовното тяло Рен, което, съгласно древноегипетската космология, ни помага да развиваме природата на душата Ка и духа Ба.

Духът винаги има потребност от развитие на безвременно, а не на временно съществуване. Това е фундаментално, изключително важно преживяване, което одухотворената душа опознава.

Одухотвореността няма предел, духът и душата са отвъдвременни в своето проявление. Тяло, което се храни според повелите на душата, също придобива одухотворено излъчване и според египетската концепция се нарича Сах – веществено тяло, видима част на човека, в която са налице нетленни условия за съществуване. На практика тъкмо това ни води към задачите на пакетирането на духа, т.е. пак според древноегипетското виждане – към сливане на душата Ка и духа Ба и към получаване на нова форма на душата, наречена Ах.