Цигун на бялото цвете байхуа
По своята изначална схема даоистката традиция е построена върху натурфилософските принципи на наблюдаване на природата, на подражанието и измененията на макрокосмическите закони. И по този начин не само че се формира особена модалност в мирогледа за околния свят, но тя се пренася и във вътрешните енергийни закони. На същия принцип е построена и практическата система за развитие, наречена впоследствие цигун.
Първоначално тя се опира на зооморфни и антропоморфни принципи, които най-пълно изразяват обема на пространството, и които характеризират енергийните принципи и формати, залегнали като основа за практическото им усвояване впоследствие. Трябва също така да се разбира, че митологичните сюжети и образи са внедрени в съзнателното възприемане по естествен път и стават неразделна част от всекидневния живот.
Най-интересното се крие в своеобразната размерност на пространството, което на практика води до възприемането на енергията чрез асоциация. В този процес важна роля играят животните, заобикалящи хората. А ако те са недостатъчни, се създават митологични животни, които имат събирателен образ и като правило събират три животни. Израз на този подход е единното значение на тримерния символ на дракона, синтезиращ идеята за триизмерност на енергията.
Например, маймуната от гледна точка на обема на енергията бихме могли да асоциираме с жълт дракон, а костенурката – със светлосин дракон. Т.е имаме особен начин на възприемане на вида енергия, която от своя страна се асоциира с вида на този или онзи дракон. По такъв начин има пет дракона или животни, разделени по физиологично значение, осем (понякога девет) по енергийно и дванадесет на космогоничен принцип.
Важността на тези знания се състои в това, че те произлизат от възможностите на хората да общуват с пространството. С течение на времето това общуване започва да се нарича БайЗе— бял рогат бик, първото животно, олицетворяващо енергията.
Впоследствие всички тези знания се използват прагматично не само от гледна точка на подобряване на здравето, но и от гледна точка на достигане на мъдрост. Цялата работа е в това, че за да може да се общува с БайЗе е важно наличие на съответно съзнание и затова се формира метод а усъвършенстване на мозъка с помощта на интегрален процес, който формира различни усилия в съзнанието. Този процес, свързан с вниманието и наблюдението е насочен към практическо взаимодействие с така формираните усилия на съзнанието.
Като резултат от всичко това, практическият комплекс на бялото цвете байхуа става важен инструмент. Той е съставен от осем действия и формули, свързани с митични животни, които спомагат за абстрактното, обемно възприемане, конкретно изразени в движението, ритъма и контрола на собственото тяло. Цялата система се асоциира с идеята за обтягане, вследствие на връзката със съвършената (бяла) планета, олицетворение на която е Венера, място на материализация на алхимичните идеи за пътешествие на Запад.
Пътешествието на Запад също може да се характеризира като изначално понятие в даоистката натурфилософия. То се определя като свирене на лютня на Байди, богинята на Венера или трансформацията на Сун Укун. Практиката на бялото цвете е насочена и към „сплашване на страната на мъртвите“. Това се разбира като запазване на връзката на съзнанието с природата на небето, при което знанията за живота и смъртта съответстват на съзнанието на Байди. И важният концептуален персонаж тук – Белият тигър – е призван да пази природата на живота.
Така практическото приложение на това направление формира практиката цигун на бялото цвете байхуа. Тази практика е насочена към поддържане на съответните усилия в мозъка.
В митологията на практиката се открояват двуглавият змей Уейше, определящ изначалното; петелът, заменил Би’иняо (птицата със съединените крила), символизираща идеята за хармонизация; мечката, сменила образа на риещия пространството двуглав глиган Бинфън; небесният състезателен кон Ванчу, който поддържа контакта с небето; маймуната, представляваща цялата идея за практикуване на цигуна на бяло цвете от позицията на трансформацията и преображението (тя е подобна на Сун Хоуджи и също така представлява двореца на Северната полярна звезда, или ниван-гун, който е център на съзнанието за практикуващите алхимичното изкуство). И белият тигър на Байху, който заедно с митичното животно Тсилин, е олицетворение на идеята за висшето присъствие или пътешествие и характеризира идеята за природата на дракона (в този случай, белия дракон). Така този свръхестествен цигун става път за усъвършенстване и трансформация на съзнанието, и той може да се разглежда като най-важната практика за формиране на хармонична работа на нашето съзнание.
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
