Алхимия на мозъка. Алхимия на руните
За древните скандинавци загубата на настройката на мозъка била равносилна на смърт. В началото на развитието на скандинавската култура нейните представители се безпокоели не за онова, което се случва след живота на Земята, а по-скоро за връзката си с отвъдния свят, докато са живи. Множеството митове и легенди за света на мъртвите и задгробния свят са свързани с преживяванията им в света и с определени състояния, които определят връзката на скандинавците с различни светове. Тази връзка може да се определи като Руническа връзка. Като цяло можем да говорим за дванадесет рунически съзнания, свързани с руните, и девет усилия за съзнателно проникване.
Руническата връзка е като невронна мрежа, която изгражда определена последователност, основана на създаването на връзки в мозъка. Може да изглежда странно, но всъщност всички викингски битки били битки за мозъка. Човек с ограничено или затворено съзнание се смятал за човек, чиито мозък не е настроен на високите вибрации. Той се считал за човек със съзнанието на Хела – повелителката на Хелхайм, (света на мъртвите), или със съзнанието на реката Еливагар, чиито отровни води били покрити с лед, т.е. подобен мозък се смятал за умиращ.
Съзнанието на Хелхайм е много мрачно. Затова изключително важно е да се намери път за освобождаване от този плен на застоя, от затвореността и властта на неконтролируемото съзнание. Неконтролируемото съзнание е продукт на необвързаното съзнание. То може да бъде просто скрито от притежателя си, тъй като той не възприема мястото в мозъка, което активира импулсите и остава скрито.
Подобно място се нарича още Царството на вечния студ и мъгли Нифлхайм, което се характеризира с вътрешна неспособност за възприемане, или Муспелхайм – неспособността да възприемаме външното. При такова състояние, съзнанието не може да се съхрани – то пропада в бездната. Макар че тук има и източници, които акумулират енергия и потоци.
Когато се обръщаме към руните, първо трябва да формираме руническо мислене – тип мислене, което възприема руните като обемни символи. Всеки символ е самодостатъчен и се нарича „руна от първи порядък“. Огледално отразените руни или руните, отразени от други руни, са „руни от втори порядък“.
Тук се сблъскваме с ирационалното мислене или областта Утгард. Тук изключително важна е степента на постоянство на т.нар. рационално мислене, или областта Мидгард. Тоест важна роля играе това доколко нашият мозък е свързан или отчужден от възприемането на висшите вибрации. Причина за това отчуждаване може да бъде не просто нашето лично състояние, но заобикалящият ни свят. Но и висшият свят зависи от степента на проникване, в противен случай той ще се разглежда като негрупиран и ще представлява просто голям обем – обема на великана Йотуни.
Следователно, организирането на съзнанието, което пресича цялата скандинавска митология, предопределя дали можем да възприемаме смисъла и същността на Единното съзнание, т. нар. Руническо съзнание или Съзнание на Один. Важен тук е и умственият ресурс на Руническата алхимия. Караниците на Локи, речта на Вафтруднир, медът на поезията и други подобни образи на германо-скандинавската митология са пазители на древна мъдрост, т.е. начин да се взаимодейства със собственото съзнание, при което най-висшата форма е руническото усилие. Подобна е ситуацията с деванагари – древната писменост (използвана за записването на Санскрит), чието звучене активира вътрешно мозъка и влияе върху формирането на ума, често чрез прикрепването на звук към изображението на даден знак. В противен случай звукът може да заблуди усилието и можем да стигнем до въздействие от типа Йотуни, което ще ни отдалечи от разбирането на Имир или първото одушевено пространство, подчинено на своя собствен закон за генериране на енергия.
С развитието на съзнанието и активирането на мозъка, мисленето става съзнателно, което обикновено се характеризира като мисленето на Один, обединено или свързано с мисленето на неговите братя Виле и Ве, което се формира чрез усилията на Тор. Това е свързано със задачите и способността да изрязваме руни, тоест да влагаме правилното усилие в тях.
Всяка руна изисква формирането на собствена геометрия на тялото и така се създава цялата наука за руническа йога, която ни позволява да формираме пропорционалността на мозъка. Тази йога може да се нарече и Йога на Нибелунгите – пазителите на древен вид съзнание, което с времето започва да се възприема като съкровище. Това съзнание е способно да възприема облаците на Асгард, да пронизва небесния свод на Мидгард и да се запазва дори в образа на Хела.
Руническа йога
Руническата йога е интегрално понятие, основано на умствения ресурс на руните, които насочват човешкото съзнание, така че да постигне единство с основата на света, която също представлява определен вид съзнание. Основната задача на руническата йога е да се научим да се настройваме към руните, така че да постигнем мислене, основано на връзката между рационалните и ирационалните процеси.
Състоянието на ума в руническата йога зависи от руните, които са вместилище за руническата мисъл. Работата с руните дава възможност да се постигне единство с духовната първооснова на света, с пространството, надарено с висше съзнание или съзнанието на Один.
Автор: Глеб Ду (Олег Черне)
