В търсене на щастието
Всички търсят щастието в отношенията си с околните. Търсят щастието, защото то е желана цел. Желана цел е, защото за желанията не се плаща. И хората съсредоточават целия си живот върху това да развиват в себе си очакването и желанието за щастие. Никой не се замисля, че щастието си има цена и първата ни цел е да разберем каква е тази цена.
Възможно ли е да се постигне щастието, без да разбираш какво е то, без да го развиваш? Ако не познаваме щастието, тогава налагаме на себе си и околните собствената си представа за него, което превръща щастието във вяра в щастието. Само този, който е познал реалността на своето съществуване, може да създаде необходимите лични условия и условията за постигането на щастие. Върху реалността обаче трябва да се работи всеки ден.
Реалността е видът енергия, която ни напълва и управляването на тази енергия. Реалността е условие за общуването със собствения ни дух. Едва след като сме се научили да общуваме с духа си, можем да говорим за удовлетвореност от живота си тук.
Щастието е процес, при който сътворяваме себе си, процес, при който общуването с духа ни се превръща във висш творчески процес. Всяко деклариране на духовност дори не заявява намерението ни, а представлява просто раздразнение от факта, че в разговорите си за духа ние правим ирационален опит да го възприемем.
Няма как да се говори за щастие, докато то се подчинява на външните условия, тъй като щастието е нещо вътрешно. В името на щастието хората отдавна се избиват взаимно и това е факт. Факт обаче е и това, че понякога човек сам унищожава себе си. А причината за това е много проста: достатъчно е да понижим, опростим и изравним функциите на съзнанието си, така че да се превърнем в потребители – щастлив съм, защото се натъпках; щастлив съм, защото имам власт над друг; щастлив съм, защото имам нещо, което съм постигнал без усилия. Днес щастието е експлоатация и потребление – не само на човек от човека, но и на околния свят.
Колко са онези, които са щастливи, защото са намерили щастие в себеразвитието, в развиването на мозъка си? Единици! И околните не могат да ги разберат по една проста причина: ако човек не развива мозъка си, не развива мисленето си, той е ограничен в разбирането, реакциите и възприятието си на околния свят. Как бихме могли да постигнем единение с духа си, ако не можем да постигнем единение с мозъка си?
Докато продължаваме да търсим щастието вън от себе си, това ще ни отдалечава все повече и повече от вътрешното, от физическото усещане на удовлетворението, от осъзнаването защо сме тук. Това ще опростява разбирането ни за света и за мястото ни в него. Няма да можем да имаме собствено мнение, нито да го защитаваме, защото за това е необходима енергия и умението да я управляваме. А към това се добавя и необходимостта постоянно да пречистваме себе си от психичната и енергийна шлака.
Когато пречистваме себе си, ние пречистваме и пространството. Ако не го правим, тогава ще подхранваме безпокойството и тревогата у себе си, което ще доведе до страх. И този страх ще се превърне в базата на съществованието ни и същевременно в двигател на разрухата. Всяка агресия, дори на нивото на мислите, ни превръща в разрушители, а не в съзидатели. Във всяко търсене трябва първо да намерим себе си, а за тази цел трябва да разберем как да боравим с инструментите, които ще ни помогнат в решаването на тази задача.
Автор: ЧОМ (Олег Черне)
28 февруари 2022
