Тялото
Тялото е форма, съд, съзнание, лаборатория. То е най-важният и все още неопознат инструмент за нашето развитие. Още от най-старите достигнали до нас древноегипетски папируси (XIX – XVI в. пр. н.е.), посветени на анатомията и медицината, виждаме уникално възприемане на тялото, неразривно свързано с природата на душата, с нейното раждане и жизненост, връзката на тялото с пространството, с нома…
Всички въздействия върху тялото, които днес се наричат лечение и лекарства, първоначално са целели неутрализиране на разрушителните процеси, разблокиране или прочистване на тялото като цяло и по-специално – на отделни органи и системи. Човешкото тяло е било възприемано по-скоро като неразрушимо минерално вещество, което с течение на времето запазва вътрешното възприемане на връзките.
Именно тези връзки намират специално развитие в медицината на Древен Китай и Древна Индия на по-късен етап. Древният китайски трактат „Ней дзин“ (Nei Jin, 内经, „За вътрешното тяло“) от периода на управлението на Жълтия император Хуан Ди (XXVIII век пр. н.е.) съдържа резултата от паралелните изследвания на древните даоисти в науката за тялото. Текстът предоставя подробно разбиране за тялото в трите енергийни категории – ци, дзин и шън (а не просто като отражение на космоса).
Категорията ци се проявява в петте основни начала или елементи (земя, вода, огън, дърво и въздух), които се пресичат с древногръцкото възприемане на природата на тялото. Според последните тялото на духа е основата, а основният елемент е етерът – пространството. То е едновременно и подхранващо душата и човешкото тяло, и унищожаващо ги.
Китайците обръщат специално внимание на природата на тялото, което трябва да живее в състояние на хармония и равновесие. Стига се до енергийно разбиране на тялото, на циркулацията на енергията и след това – до разбирането на тялото шън и на най-загадъчната тайна част, съхранена най-вече по отношение на укрепването на сухожилията и прочистването на костния мозък. Именно с природата на шън е свързана даоистката алхимия.
Аюрведа, разбира се, се откроява – това е традиционната медицина на Индия, базирана върху ведическите познания и представляваща една от духовните основи на индуизма. Сложността на възприемането ѝ обаче се крие във факта, че тя представя природата на тялото като проява на кармични аспекти (доша, санскр.: दोष – вина, грях, изкривяване) в свойствата на слузта (कफ, капф, капха), жлъчта (पित्त, пит, питта) и вятъра (वात, вата, ваат). На основата на тази концепция е създадена системата за поддържане природата на кармата със съответните пози-асани – част от хатха йога.
Не по-малко интересен принос за разбирането на тялото е внесла тибетската медицинска традиция джудши (чжуд ши, гюд ши, тиб.: རྒྱུད་བཞི་ – тантра на четирите сезона) с нейното внимание към злите духове. Това изкуство обаче е трудно да се възприеме – главната причина е, че хората зависят от основното тяло ци и дори предложеният от гърците манталитет не е допринесъл за развиването на интегрално отношение към тялото.
Ние разполагаме с космически, натуралистичен, ментален и практически подход за разбиране на природата на тялото и всеки от тях притежава свой специален ъгъл на разбиране и познание.
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
17 февруари 2022
