Тантра
Тантра е процес, свързан с активирането на тялото, съзнанието и енергията. Този процес разкрива и засилва ред съпътстващи преживявания, което налага умът да се държи под контрол. Затова тантра изисква да разбираме не само състоянието на тялото, но и състоянието на ума. И докато състоянието на тялото се изучава чрез екстатичността (определено състояние на възбуда), състоянието на ума се изучава чрез съсредоточеността (природата на тантричния ум).
Тантра се занимава не толкова с въпросите за изясняване на истината, колкото с въпросите за подобряване на качеството на преживяванията. А всеки опит да се раздели тантра на различни категории и направления ограничава цялостната представа за нея. Важно е да осъзнаем, че без опит всяко определение за тантра остава само частично.
Най-базовото в тантра е едновременното възприемане на различни гледни точки към духа. Това означава, че тантра е просто функция, произтичаща от различните методи за промяна на състоянието и преживяванията. А ако я разглеждаме като функция, ще видим, че водещото в нея е схемата, технологичният процес; не доктрината, а осъществяването й.
Знанието на тантра е предназначено за ежедневно приложение. Това „учение отвътре“ произтича от законите на практиката и обстоятелствата на живота, а самият процес разчита на тантричния ум.
И макар понятието „тантра“ да се свързва с индо-тибетските традиции, тя сама определя мястото си. Всичко, което надхвърля границите на обичайното, е тантра.
Тантра е организация на духа, култивиране на духа. Тя надхвърля човешкото мислене и именно тук се крие трудността в разбирането й. Няма как да дадеш определение за тантра, без да се потопиш в океана на практическия тантризъм, който се проявява в различни форми:
- Крия тантра — действие
- Чаря тантра — поведение
- Ануттара тантра — преобразуване
- Маха-ануттара-йога-тантра — съзнание, което противостои на двойствеността
Като цяло тантра е насочена към изясняване на природата на светлината, което е в основата едновременно на рационалния и ирационалния опит. Перлата на тантричната практика е създаването на тантричното съзнание.
В понятието „тантра“ е прието да се включва следното:
- Постигането на специално състояние и преживяване
- Съзерцание, възпяване на висшите сили, отъждествяване с тях
- Специални вътрешни затваряния
- Мантри, схеми за лекуване чрез звук
- Изпълняване на специални упражнения
- Специфичен тип съзерцателност (тантрично съзнание)
- Четене на свещени текстове и наблюдаване на тяхното действие
Първата задача на тантра е да се обърнем към духа си, а силата й се определя от вътрешната ни природа. Според начините за добиване на сила, тантра може да се раздели на: вътрешна, хармонизираща, духовна и мистична. Разликите между тези направления са в различното разбиране за вътрешен контрол и управляване на енергийните процеси.
По своята същност тантра е женско понятие, тъй като събира, обединява и акумулира всичко, което се явява естествено за женската природа. Така тантра е свързана с Шакти — одухотворената енергия.
Изучаването на тантра е изпълнено с различни трудности, като основните сред тях са слабостта на съзнанието, привнасянето на езотеричност и повишената емоционалност.
Когато култивира безграничността на Адити, тантрикът се стреми към единение, сливане и задълбочаване по пътя към безграничността. Това е пътят към висшата съзидателна сила Маха-Шакти, която се корени в Адя Шакти (първичната сила).
Тантра е многопластово понятие, което следва две насоки: едната е повече свързана с преживяването, а другата – с преобразуването.
Изживяването е тип екстатично състояние, което се постига по време на практиката и същевременно е естествено следствие от функционирането на организма. То е необходим елемент от съществуването и развитието на тялото ни на биохимично ниво. В известна степен изживяването спомага за активирането на тялото, за частично повишаване на тонуса, както и за подхранването на множество жизненоважни процеси и фактори, съществени за функционирането на мозъка.
Системата на развитие на тантра е насочена първоначално към разкриване на тантричната природа, след това към тонизиране, удържане на контрола и потискане на процесите, които водят до понижаване на енергията. След това вече може да се изработи контрол над енергията и да се постигне нейното хармонизиране и възможност за преобразуване.
Тантра активира тялото, съзнанието и енергията. Тя разкрива и повишава съпътстващите преживявания, което изисква контрол над ума. Затова е важно да се научим да разделяме състоянието на тялото от това на ума. Първото се усвоява чрез екстатичността, чрез определено състояние на възбуда, а второто – чрез съсредоточението и природата на тантричния ум.
Екстатичното изживяване (екстатиката) е ограничено като функции състояние като цяло и състояние на тантра в частност. В чист вид тантра е процес на интегриране на силата, който ни дава възможност да взаимодействаме с различни по ниво тоналности и интегрални полета. Тантра е ориентирана най-вече към различни планове на съзнанието и съответната анатомия.
В будистката традиция тантра е свързана с образа на дванайсетоглавия Авалокитешвара (अवलोकितेश्वर – Любящите очи, санскр.). Всяка от дванайсетте глави символизира силата на проникване, която намира израз в проницателността или състоянието на съзнанието.
Така тантра включва ниска и висока линия. Ниската линия на тантра се пресича с екстатичността, което в известна степен приравнява тантра на екстатика. Различното в тантра е удържането на контрол над силата, а не просто пребиваването в определено състояние.
Независимо от това, че екстатиката е условно хоризонтала на тантричното състояние, тя настройва тялото към 12 висши вибрации, свързани със сакралната анатомия на тялото. Това означава, че екстатиката е всъщност призвана да реализира небесния план.
+Програма „Тантра“
Дэва-тантра
Дева-тантра е естествено сливане с вътрешната сила, насочване към постигането на друга реалност. То е докосване до природата, което повишава тонуса ни; естествено изменяне, но не преобразуване.
Дева-тантра разкрива личната тантрична природа, изявява естествената способност на съзнанието и тялото за преобразуване, което подобрява свойствата и качествата насън или в покой.
Наименованието на дева-тантра е свързано с идеята за сияние или илюминация. Става дума за сиянието на изначалното съзнание, коeто намира проява в една от небесните сфери, способни да общуват с нас. Така този вид тантра е свързан с изначалната всепораждаща сила.
Човекът трябва да разбере, че в него се крие извор, благодарение на който съществува. И този извор е може би нашето последно убежище. Разбирането на тантра изисква сливане на времето и съзнанието, което в дева-тантра се основава на личната природа. С други думи, задачата на тантричния път е да се разбере тази съзидателна сила, „нигама“, истинната природа. С дева-тантра е свързана и интегралната идея на тантра, която води до състояние, наричано „аганама“, т.е. „пристигане“.
Кубджика-тантра
Кубджика-тантра е вторият интегрален принцип, който можем да наречем тониране. Тук чрез съединяване, отделяне и съпоставяне се предотвратяват разрушителните процеси. По този начин можем да се слеем с енергията според примера, например, на традицията тенага-далам, можем да натрупаме сила и да я оформим в сфера, в кръг, за да култивираме енергията вътре в себе си.
Кубджика-тантра дава възможност да опознаем формата, чрез която всичко се появява или всичко се руши. Кубджика-тантра е основата за преживяване на напълването със сила, онова, което се крие в другите тантра. Тук се разкрива същността на самата тантра, свързана с повишаване на състоянието чрез укрепване на вътрешната сила, без което е невъзможно да се достигне състоянието на садхана, или състоянието на вътрешно единство.
В тази традиция взаимодействието със собствения дух и с външните енергии става чрез мистичния дъх, който освен това съживява енергийните полета на много от системите на организма. Тази тантра усъвършенства преди всичко физическото състояние на човека, преобразува и развива енергийното поле на тялото, води до формиране на тайната сила тенага-далам.
Практиката на тази тантра се базира върху развиване на биоелектричество, което води до състояние, считано за висше духовно посвещение. От гледна точка на тантра това изкуство на интегриране и преживяване на вътрешната сила води до истинния принцип „таттва“. Тази истинска сила се възприема още като живак, като нещо, което укрепва и създава сила. Тя може да намери проява в различни аспекти от тантричното изкуство, йога или във филипинското лечебно изкуство „хилот“.
Кумари-тантра
Кумари-тантра е третата форма тантрично интегриране, наричана „да изпиеш правилния сок“ или да превърнеш дишането в консумация на амрита. При този вид тантра дишането се разглежда като вид хранене.
Тази тантра може да се възприема телесно, като най-добре е да се разглежда или самостоятелно или през призмата на следните няколко традиции:
- Кхмерска тантра – свързана с възпроизвеждането и консумацията на амрита
- Випасана-тантра – практика на съзерцателно дишане
- Та-моко – полинезийска тантра
Кумара-тантра изгражда дихателната опора за по-нататъшна работа с енергията и постигане на вътрешно единство на тяло и съзнание. Това направление в тантра дава възможност за постигането на неизчерпаем източник на подхранване, необходим за усъвършенстване на тялото.
Тантричният танц на апсарите е пример за такава тантра. Тук самите движения подхранват. Подобно на хранителни продукти, движенията могат да доведат до преобразуване и развитие. Самото приемане на храна се разбира като вид приношение, което правим на тялото, съзнанието и духа.
Кумара-тантра е важен тип тантра, който можем да опишем като култивиране на акта на преживяване. Важна роля в това отношение играе самото разбиране и отношение към тантра, което се култивира чрез хармонизиране на отношението към всичко, с което се сблъскваме. В известна степен кумара-тантра е етиката и естетиката на тантричния път, чиято практическа задача е да се постигне контрол над дишането. За това е необходим правилен и последователен опит и, разбира се, воля.
Онзи, който иска да се развива чрез тантра, постига в практическия си път именно подхранване на мозъка. Важно е обаче да се знае, че тантричното подхранване на мозъка е възможно едва когато сме вече независими от храненето на стомаха. Преди всичко трябва да разберем как да преобразуваме храненето си из основи и да превключим към дишането, т.е. да превърнем дишането в хранене – а това е храненето с амрита.
Кумари-тантра е важна за вътрешния ни растеж и създаването на вътрешно същество. Силата на човека идва от това, с което се храни. Ако не се научим да храним тялото чрез дишането, няма да опознаем храненето като източник на умствена сила. Това означава, че ще продължим да зависим от животинската сила. Именно умствената сила създава преживяванията, а не емоциите, т.е. създава качествения духовен процес. В тантра този вид преживяване идва от повишената тоналност на човека.
Маханирвана-тантра
Маханирвана-тантра дава схемата на преобразуването. Това направление в тантра поставя акцент върху структурата на действията. Тук космогоничният танц на Шатки представя истинския тантричен процес, насочен към хармонизиране. Маханирвана-тантра насочва потока, придава му цел и води до напълване.
Сливането на Шакти с Шива се счита за прегръдка, при която изчезват всички съдържателни и функционални разлики. Едва след като постигнем неразделното, можем да се освободим от променливостта. Истинската тантрична субстанция е сокът, есенцията на тантра, а не нашето отношение към нея. Тантра е вътрешно насочено усилие, свързано със сътворението. Маханирвана-тантра изразява множествеността, свързана с единното цяло, водите на Ганг или Меконг, които отмиват и пречистват тялото и духа.
По този начин маханирвана-тантра е вид обредна тантра, свързвана с понятията дакшиначара (пътя на дясната ръка) и вамачара (пътя на лявата ръка). В дакшиначара основният извор на тантричната река е съзнанието, ума, а във вамачара е важен самият процес на сътворение, протичането, асоциирано с женската сила на Шакти. Тези понятия препращат към висшия принцип на сливане (майтхуна) със силата, която се превръща в основен източник на привличане към тантра. Тази сила е съставена от пет елемента:
- Тялото на практикуващия
- Енергийния поток
- Удържането на съзнанието
- Повишаване на тоналността
- Сливане с практиката
С течение на времето сложността на идеите и практиката довели до разделяне на тантра на две течения с различни интерпретации. Дакшиначара насочила едни тантра последователи към аскетизъм и умъртвяване на плътта, докато вамачара насочила други към удовлетворяване на сетивните желания. Затова ако не се постигне сливане със силата, тантра се разпада на множество направления, подчинени на идеологически интерпретации, а не на истинско единство.
- Рудраямала-тантра
- Камадхену-тантра
- Мая тантра
- Сарасвати-тантра
- Калачакра тантра
- Гаруда тантра
- Ваджрашекхара тантра
- Тара тантра
+Програма „Екстатика“
Чрез екстатиката се постига специален вид разум, подхранва се духа и се създава специфична вътрешна среда за тялото. Екстатиката не е емоционалното отношение към заобикалящото ни пространство, а вътрешно преживяване.
Това понятие изисква практическо осмисляне и практикуване, едва тогава то ще се превърне в част от тантричната система и в процес, свързан с активирането и повишаването на свойствата на тялото, съзнанието и енергията. Практикуващите трябва да изработят умение до удържат, контролират и подчиняват състоянието на ума, предизвиквано от съпътстващите преживявания.
Затова в екстатиката състоянието на тялото трябва да бъде отделено от състоянието на ума. Първото се усвоява чрез природата на екстатичното, чрез определено състояние на възбуда, докато второто – чрез съсредоточаването, чрез природата на тантричния ум.
Екстатиката на тялото ни помага да опознаем интегралната природа на сетивата и е свързана с анатомията на тялото ни. Практическото разбиране на екстатиката е не просто изкуството на преживяването, което е важно за познанието, но и условие за усъвършенстването на тялото и мозъка ни, особен тип изработване на контрол със свой език на преживявания.
Потенция
Първото космогонично екстатично състояние се нарича „потенция“. Това състояние символизира края на хаоса и може да бъде достигнато тогава, когато е налице възприемане на опората. Опората е основната създадена от нас мяра на времето и дори пространството. Тя оказва влияние както върху физиката, т.е. тялото, така и върху циркулирането на енергията, и най-важното – върху организирането на съзнанието.
Потенцията на тялото, енергията и съзнанието е първата екстатична формула, която задава базовия ни потенциал и определя качеството на живота ни. И тъй като природата ни е двойствена, необходима е формула, която да я обедини – именно екстатиката играе тази роля, тъй като развива единението на природата ни.
Чрез първото екстатично състояние ние проникваме във вътрешната същност на нещата и се свързваме със земята и времето. В небесния план, на потенцията отговаря звездата Алриша.
Нектар
Второто екстатично космогонично състояние се нарича „нектар“. То е свързано със задълбоченото разбиране на връзката с опората, чието съхраняване се разбира като преживяване, подхранващо жизнеността. Загубата на връзката с опората, от друга страна, води до множество отрицателни последици. Хората стават зли и раздразнителни, тъй като вътрешните нарушения водят до външни нарушения.
Без поддръжката на второто екстатично състояние, хората се превръщат в зверове. Всъщност, липсата на вътрешна опора води до състояние, в което очакваме зловещия ден. Изключително важно е тялото да се пречиства, да се премахват блокажите, и именно това е целта на екстатичното състояние. Състоянието Нектар е насочено към напълване, което да ни даде възможност да се спуснем в долината на жизнеността. Този процес ще ни позволи да изработим красота и хармония и да привлечем вниманието на слънчевата светлина.
В древността познанието за второто екстатично състояние се възприемало като възможност за постигането на безсмъртие. Причината за това е, че тялото започва само да си осигурява вътрешно Нектар. Така се създава амброзия, а тялото е постоянно в състояние на пируване.
Звездата Сад ал сууд (бета звезда от съзвездието Водолей) е свързана със звездата Сад ал Малик (алфа звезда от Водолей) и поддържа и подхранва небесната светлина. Така второто екстатично състояние е насочено към поддържането и развиването на вътрешната ни светлина. Това необичайно състояние се класифицира като спектрално и може да запълни орбитата на цялото ни тяло.
Второто екстатично състояние е част от последния стадий на живота ни и е важно да следим то да не угасне, да не му позволяваме да изчезне. Ако не го поддържаме, рано или късно в тялото ни ще настъпи затъмнение, подобно на слънчевото затъмнение.
И така, второто екстатично състояние ни помага да разберем как можем да пребиваваме в най-щастливото от щастливите състояния. Това не е просто епитет, а истинска възможност за тялото, която ни разкрива нови нива на вътрешна свобода в т. нар. тройна система.
Изобилие
Третото екстатично космогонично състояние е „изобилие“. То е специфичен тип преживяване, свързано с всеобхватен източник, което създава възможност за вътрешно пируване. Голямо влияние върху това състояние оказва всичко, което е негов съюзник, тъй като му се противопоставя огромното влияние на външното и вътрешно пространство.
Познанието за третото екстатично състояние дава възможност за промяна на състоянието на тялото, предпазване на енергията от свързване с ненужни процеси, което създава възможност за постоянен стремеж към усъвършенстване. Важно е да развием това състояние още за да можем да напълним тялото си, като рог на изобилието.
Преживяването на състоянието на Изобилие създава възможност за промяна на личната ни природа и извеждането й извън последователността от временни събития. Но това състояние е много променливо, тъй като върху него оказват влияние всички дейности на тялото ни, както и емоционалното ни и физическо състояние.
Подобно на звездата Денеб Алджеди (делта от съзвездието Козирог), третото екстатично състояние представлява специална вътрешна сила в тялото, способна да ни защити от всички несгоди. Тя може да поражда променливи състояния и да ни предпази от несгоди и загуби. В същото време, Изобилието е устойчиво състояние, което не зависи от нашето разбиране. Въпросът е само дали това състояние е обект на вниманието ни или не.
Инстинкт
Четвъртото екстатично космогонично състояние е „инстинкт“. То завършва формирането на първото от три екстатични нива. С него се създава стремеж за запазване на висшето състояние.
Променливостта на екстатичните състояния Нектар и Изобилие създава специфичен порядък в природата ни, който се стабилизира на нивото на Инстинкта. Независимо от самостоятелните си преживявания, четвъртият екстатичен порядък е свързан с всички предходни етапи. Важно е, че новото, получавано от предходното, се превръща в опора за нови начинания. В същото време това състояние е толкова дълбоко, че то не се проявява, а изваждането му от дълбините на съществото ни се свързва със звездата Аскела (зета от съзвездието Стрелец).
Вибрацията на това състояние има специфична скорост, която трудно може да се фиксира, затова е важно тя да се забави, като се изработи необходимият вискозитет. Това подобно на кентавър свойство играе ролята на регулатор между базовите и висши екстатични състояния, което е важно за неутрализацията на двойствеността в нас.
Тази програма играе важна роля за нивелирането на факторите, които оказват влияние върху природата ни. Тя е поход за нивелиране на съзнателната ни природа: разумът над инстинкта. Това означава да се връщаме неизменно към разбирането на човешката природа.
Основният смисъл на четвъртото екстатично състояние Инстинкт е да се преодолее господството на животинските импулси. Това се случва чрез изработването на определено усилие и, най-вече, чрез контрол. Ако не сме усвоили това състояние на съзнанието, ние неизменно ще бъдем разкъсвани от дилеми, в зависимост от това дали надделява разумното или неразумното.
Автор: Шри Чола (Олег Черне)
