Същност на даоистката алхимия

Според даоистката концепция, в пренаталната природа на съвременния човек е нарушена времевата връзка, в резултат на което човек не осъществява в живота си онова, което му е предначертано от Небето. Практикуващият даоистка алхимия трябва да се освободи от тежката енергия и да създаде нови, по-съвършени енергийни вериги.

Това се осъществява с помощта на състояние, което се счита за един от основните процеси на развитие в даоистката алхимия – то се нарича Единство на Небето и Земята (тиенди-хеи, Tian Di He Yi, 天人合一). Тук става дума за определено качество, характеризиращо състоянието на настроеност към Висшия предел. За да постигнем това качество, трябва да се освободим от зависимостта от грубата енергия.

Настройването към Висшия предел може да бъде постигнато чрез изкуството на Летящата мишка ((feixing fu shu, фейсин фу шу) – практика, която, при изпълнение на всички необходими условия, ни позволява да получим еликсира на Съкровената пружина (дачунтиен-дзиндан, Da Chun Tian Jin Dan). С помощта на тази практика се създава и съвършено съзнание (джънджъ фаю дзичу, Zheng Zhi Fa Yu Ji Chu). Изкуството на Летящата мишка разкрива функциите на енергиите дзин и шън и ни насочва към задълбочаване в практиката.

Пренаталното препятствие (юанци лиудун, Yuan Qi Liu Dong) представлява вродено нарушение или блокиране на жизнената енергия, което влияе върху общото развитие на човека. Тази преграда е свързана с наличието на малко количество изначална ци, получена при раждането, както и с недостатъчно съзряване на телесните системи или органи, което води до появата на физически, енергийни или умствени пречки. Възстановяването на пренаталността е сложен процес, свързан с коригирането на вътрешния ритъм и усъвършенстването на заложената в нас жизнена програма, базирана на множеството пренатални фактори.

Явлението постнатално препятствие всъщност представлява нарушения във вътрешния ритъм. Това се отразява преди всичко на кръвообращението и работата на сърцето. Ако нямаме добре построена (от гледна точка на ритъма) система на кръвообращение, тогава налице са ред предпоставки за нарушения в енергията ци и в нашата менталност, което по правило се изразява в избързване и изчакване. Всичко това определя степента и качеството на практиката и себереализацията на човека като цяло. Докато нарушенията на вътрешния ритъм не ни позволяват да постигнем цялостно разбиране на практиката и на вътрешната й същност.

Тъй като съществува силна връзка между сърцето и ума, управляването на усещанията за вътрешния ни ритъм е важен фактор за задълбочаването на практиката ни и за избягването на външните реакции спрямо нея.