Руническа алхимия. Руни и аромати

В руническата традиция ароматът представлява материализация на идеята за насоченост или курс (cursūs), произтичаща от келтската традиция. Тази идея е свързана с пътя на сливане с Небесния дворец и връзката със слънчевите нотки.

Според келтската традиция, първите хора (племето на богинята Дану) били „облачни“ хора – те били представители на петте пространства и връзката с тях била ефирна. Затова можем да отличим пет етера, с които била свързана Земята, избрана за живот от тези хора. Така в келтската култура се появява идеята за петте пътя, чието сплитане образува центъра Тара Сид (хълм в Ирландия). Това място на Земята било наричано Слиге или Шлиге (Slige), което на езика на келтите означава сборен пункт – например хълм, менхир или дърво, символ (руна, писменост), но и посока, път или пътека.

Всяко от пространствата – Шлиге Мидлуахра (Slige Midlúachra), Шлиге Куалан (Slige Cualann), Шлиге Дала (Slige Dala), Шлиге Асайл (Slige Assail) и Шлиге Мор (Slige Mór) – всъщност представлява връзка с висшия (облачен) свят или преминаване в друг свят. Тази връзка се характеризира със сила на етера, която може да бъде свързана със звука на спиралата, на раковината, както и с движението на аромата (усукване в пространството).

Следващата характеристика е свързана с нивото на сила на етера. Според келтските предания, всички тези качества са обединени в дървото, което символизира връзката. А когато става дума за силата на етера и усукването на триизмерното пространство, тук съществуват 24 такива пространства (според нощното виждане на Финген или минималния ъгъл на сцепление с пространството).

Всъщност именно сцеплението с пространството формира силата на самото дърво. Или, например, ръката на човека, издълбаваща руна. Въпросът е да се разбере усилието преди образуването на електрона, което зависи от способността да се разбере затвореността на дървото спрямо усилието за изработване на аромат и затвореността на руната (закон за запазване на заряда).

Етерът е поле, което обозначава област от геометричното пространство. Руната също е поле, което определя геометричното напрежение в пространството и въздействието на едно облачно тяло върху друго. Важно е да разберем това, за да можем да постигнем ирационалната за нас връзка с пространството (с вълновите свойства на тялото). Във всеки случай е важно да се разбират електрически заредените и намагнетизирани тела (така нареченият ефект на броеницата).

Ароматът, подобно на руната, не е отделна физическа субстанция, а предпоставка за образуването на вихър около определена ос (например, оста на съзнанието). В резултат трябва да постигнем аберация на светлината, която възниква в резултат на въртенето и обръщането на зрението ни – това, чрез което се чете ароматът или руната.

Когато разберем излъчването и въртенето, можем да възприемем магнетизма на руните или аромата. По подобен начин функционират и органите за ендогенна секреция, жлезистите клетки, които се образуват във вътрешните тъкани на дървото. Тези клетки създават силата за секретиране на жлезите. Така световното дърво Игдрасил образува 24 ароматични състояние (чрез коренището, ствола и листата си).

Но за да получите необходимият аромат от дървото, трябва да издълбаете руна, да нанесете специални разрези на ствола на дървото. Ароматът и руната следват една и съща програма – те се държат едновременно като вълна и като частица.

Това означава, че с помощта на съзнанието те могат да се разпространяват и движат в пространството като вълна, но в същото време могат да бъдат насочвани към определена цел и да се намират на определено място като частица.

Особено важно е да отбележим, че притегателните свойства на етера, както и руните, нарастват чрез усилването на концентрацията ни. Освен това руната се характеризира с пластичност, тъй като основното й свойство е плътността.

Какво определя аромата? Цвят, мирис, вкус, плътност, специфично въртене, индекс на пречупване.

Какво определя руната? Място на нанасяне, цвят, плътност, специфично въртене, коефициент на пречупване.

За нас важно е специфичното въртене, силата, присъща както на аромата, така и на руната. Така ще можем да обединим аромата и надписа (правилно изработената и издълбана руна).