Постнатално препятствие

В същността си постнаталното препятствие представлява нарушение на вътрешния ритъм. Това нарушение се отразява преди всичко върху кръвообращението и работата на сърцето. Ако не разполагаме с добре изградена (от гледна точка на ритъма) система на кръвообращението, тогава налице ще бъдат множество предпоставки за нарушения – както в енергията ци, така и в нашата менталност, което ще намира израз в избързването и изчакването. От гледна точка на алхимията това се отразява върху нашата пластичност.

Всичко това определя степента и качеството на практиката и себереализацията на човека като цяло, тъй като нарушенията на вътрешния ритъм пречат да изградим цялостно разбиране за практиката и вътрешната й реалност. Това поражда и трудности в разбирането на принципите и задачите на ритъма в дадена практика, както и на техните комбинации.

Нарушенията във вътрешния ритъм не позволяват още да се постигне необходимото удовлетворение от практиката, да не говорим за хармонично състояние. Този процес изисква да възприемаме сърцето като хранилище, да разбираме способността му да фиксира различни състояния и да ги удържа. Това възпрепятства духовния ни прогрес. Освен това постнаталното препятствие (т.е. условията, водещи до нарушаване на ритъма) не позволява на сърцето да изпита състояние на истинна чувственост, т.е. да опознае разликата между енергиите ци и дзин.

Тъй като между сърцето и разума съществува здрава връзка, управляването на вътрешния ритъм чрез сетивата е важен фактор в напредването в практиката и освобождаването от външните реакции. Разбирането на ритъма на практиката може задълго да се намира отвъд границите на опита на практикуващия, затова в началото трябва да приемем, да вградим това разбиране в съзнанието си. Това състояние можем да възприемем с помощта на съдържанието на сърцето, възприемането на кръвообращението, геометрията на тялото и силата на концентрацията.