Развитие на Геометрично тяло. Развитие на костния мозък в движение
Постъпателните движения на тялото са пример за локомоторни движения – преместване на тялото в пространството в резултат на работата на мускулите (активната част от опорно-двигателния апарат) и костите и ставите (пасивната му част).
Тези движения оказват влияние върху ритъма и способността ни да поддържаме скелета по естествен начин, но тук липсва вътрешно усилие. Това усилие може да се развие с помощта на дишането. На този етап от развитието на Геометричното тяло задачата е да се акумулира движение и да се съхрани енергията, така че да може да се управлява вътрешното движение.
Като цяло оттласкването от плътна среда, към което се отнасят ходенето, бягането и скачането, създават условия за излизане на енергията навън (при жените това движение навън е само частично), а не за навлизането й. При плоския тип движение, т.е. движение, което не се характеризира с геометрия, основната движеща сила при ходене е силата на мускулите.
За да започнем да разбираме вътрешната геометрия на движението от гледна точка на костния мозък, е необходимо следното:
Баланс. Балансът се основава на добре изградената система от сухожилия, а след това и на оста.
Статика. Положението на тялото задава вътрешната основа на движението. Тук се проявяват функциите, ролята и възможностите на съзнанието в движение.
Сила на тежестта. Човешкото тяло има определено тегло, което се влияе от гравитацията и натрупаната енергия. Физическият център на тежестта е разположен на височината на кръста. При жените центърът на тежестта е разположен по-ниско, отколкото при мъжете. Енергийният център на тежестта се намира в долната част на корема (подобно на центъра на тежестта при жените). За да използваме енергийния център на тежестта, той трябва първо да бъде създаден, трябва да има и добре изградена геометрия.
Това създаване на енергийния център става по-трудно при мъжете, отколкото при жените, но мъжете по-лесно го управляват чрез съзнателна работа. Без енергиен център на тежестта енергията не може да има необходимата сила, за да достигне до костния мозък.
Следващата задача при развиването на Геометричното тяло е да се насочи енергията. Важен въпрос в това отношение е дали ние ще я насочваме, или тя сама ще може да се движи в правилната посока. На теория това е възможно, ако духът ни (Шън) се е проявил. Проявлението на духа Шън представлява създадено напрежение между напрежението на тялото (резултат от геометрията на тялото) и напрежението на костния мозък. Това е най-високото ниво на връзка – безсмъртната връзка. В този случай тялото не спира и, условно казано, не почива, а функционира като вечен двигател.
В този случай натоварването идва отвътре и няма противоположност – тялото не се движи праволинейно, а постоянно се върти навътре и навън. Така тялото постига вътрешна възвратност на движението, за да генерира енергия.
Вътрешна възвратност
Вътрешната възвратност трябва да започне от шията, благодарение на която се постига възвръщане на енергията в главния мозък.
Възвратност в костния мозък – от пояса.
Възвратност в гръбначния мозък – от дишането, като тук е важно да се вземе предвид състоянието на органите (и геометрията им, т.е. дишането).
Откъде да започнем
Седнало положение. Трябва да се започне от седнало положение, тъй като е изключително опасно, ако се наруши дишането, което енергийният център на може да събере. В седнало положение физическият център на тежестта не пречи на енергийния център. В същото време се постига опора в най-важното място за костния мозък – кръста, таза и бедрата. Физическият център се премества в зоната на гръдния кош (деветия гръден прешлен) и се свързва с енергийния център, с което се постига геометрично дишане. Геометричното дишане, което се възприема като скелета на дишането, е основата на енергийното дишане, което се изгражда с помощта на геометрията на коремното дишане.
Легнало положение. Работата в легнало положение е важна за неутрализирането на неправилно построените мускули. Тук се взимат предвид физическите отклонения, които са резултат от разнопосочната тоналност.
Изправено положение. Тъй като физическият център на тежестта се мести в тялото подобно на махало, осигурявайки движението му, в тялото липсва вътрешна фиксация, а при тези условия е невъзможно да се образува енергиен център.
Затова е необходимо да се развие култура на движение – образование, основано на понятията мяра, протичане, пълнота, възвратност, съхраняване и съсредоточаване.
Важна роля за това играе построяването на ръцете и краката, за да може енергията да се движи в две посоки, независимо от външното дишане, и да взима енергия от източника в долната част на корема, който се управлява от правилната позиция на опашната кост, гърдите и главата.
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
