Оракул
Оракулът е явление, характеризиращо се с определена форма, геометрия и честотност на съзнанието, което поражда специфични психични, енергийни и физически връзки в съзнанието. Тези връзки водят до развитието на различни мозъчни функции, благодарение на които се постига оракулна настройка и фокус. Състоянието на оракула предполага огледална осъзнатост, която произтича от самите възможности на съзнанието на оракула.
В древни времена оракулът като статус се асоциирал с определени действия (ритъм), човек или място (егрегорност). Оракулът имал високоенергийна духовна сила, т.е. когато става дума за човек, той имал определена настройка и способност да оперира с мозъка си, а когато ставало дума за място – тази геометрична платформа (пещера или геоложко образование) имала способността да усилва потоковите високочестотни връзки.
Оракулното съзнание може да прониква в същността на нещата и природата на различни тела. То води до различен тип възприемане на духовността и може да представлява както мозъка или духа на човека, така и висше съзнание или дори пещера или кристал.
Оракулът въплъщава множество функции – на предсказателя, гадателя, екстрасенса, медиума. В основата на това стои специфично състояние на съзнанието, което се достига с помощта на специална настройка и подготовка на мозъка. Съзнанието на оракула не се възприема лесно.
Оракулното съзнание привнася по-висш и дълбок смисъл в човешкото съществуване и то не от гледна точка на предсказването, а от гледна точка на развиването на мозъка. Оракулното съзнание всъщност представлява развитие на мозъка. И макар ролята на оракула да е тясно свързана с предсказването, по-интересен е принципът, който лежи в основата на способностите на оракула. Основната тайна тук е в специфичната операционна система на съзнанието на оракула и подаването и възприемането на информация, предавана по отворен за медиума канал.
Познанията за системата на оракула се проявяват в различни епохи при различни култури под формата на различни умения и форми на общуване с пространството. Такива примери са японските плочки сангаку с рисунки на геометрични теореми; системата ори при йоруба; скандинавските руни; картите таро и др.
Най-важното обаче е оракулното съзнание. Благодарение на трансценденталното възприятие то се превръща в основа на познанието за финия свят в древногръцката култура, което поражда цял пласт древно наследство от митове и легенди. Това съзнание се обляга на висшите реалности и представлява инструмент за настройване, връзки и проникновения.
Оракулът е понятие, свързано с триизмерното възприемане на съзнанието ни, определен тип менталност, която взима предвид както рационалната мисъл, така и ирационалната природа. Понятието „оракул“ не може да бъде разбрано в рамките на линейното мислене, то не може да бъде разгадано с помощта на определения, отразяващи неспособнността ни да възприемаме усилията и особеностите на мозъка, свързани с оракулното мислене. За да разберем оракулството, трябва да развием операционната система на мозъка си, да изучим природата на потоците и най-вече езика на символите.
Оракулното съзнание има способността да прониква в специални сфери, да възприема различни типове съзнание, макрокосмични полета, видове геометрична и кристална духовност. Оракулното съзнание ни дава възможност да формираме специални връзки с фините планове на битието.
В оракулното съзнание няма противоречия, същността му се определя от специфичен тип напрежение. То е насочено единствено към висшите вибрации, които остават мистични и неразбираеми за повечето хора.
Това съзнание е свързано с настройка, която първоначално не разчитала на мисленето (подобно на самото древногръцко съзнание и дори египетското), но с времето то започнало да се среща с операционната системи се превърнало в тип мислене: оракулното мислене.
Автор: Глеб Ду (Олег Черне)
23 ноември 2021
