Интегрално съзнание (Оракул)

Интегралното съзнание е вид съзнание, обединяващо множество функции на мозъка, които представляват както самостоятелен източник на съзнателни импулси, така и смесен източник. Интегралното съзнание е уникално позициониране на ума и природата на мозъка като цяло. Характеризира се с независимо съществуващи отдели на мозъка, които формират ментални усилия, усилия на съзнанието и форми на управление на ума, към които може да се отнесе и неорганичното съзнание.

• Рептилно съзнание
• Подсъзнание
• Егрегор на мозъка
• Интегрална анатомия на мозъка
• Янтра на мозъка
• Вътрешно виждане
• Тантра на мозъка
• Движение на разума
• Операционно съзнание
• Потоково съзнание
• Интегрално съзнание
• Съзнание на светлината

 

Рептилно съзнание

Нека разгледаме различни параметри на интегралното съзнание. Рептилното съзнание се характеризира с работата на задните и централните отдели на мозъка, обработващи сигналите от мозъчния ствол (първи отдел на мозъка). Контролира основните физически функции на тялото – дишане, храносмилане, сърдечен ритъм. Формира базовите човешки инстинкти (продължение на рода, хранене) и екстремните инстинкти (оцеляване, адаптация).
Рептилното съзнание е специален информационен склад, където са заложени редица човешки програми, свързани преди всичко с причината за появата ни на Земята и прякото влияние на родителите ни върху природата на нашето раждане. В същото време той представлява определен времеви отрязък, както от нашия живот в даден момент от времето, така и от възможните ни животи на Земята.

 

Подсъзнание

Подсъзнанието е това, което ни помага, а понякога и ни принуждава да се позиционираме в пространството, където живеем, както в определени психични и поведенчески характеристики, така и в задачи, развити от менталността на даден индивид. Усилията, които формират подсъзнателните процеси, се генерират в малкия мозък. Подсъзнанието активира параметрите на обратна връзка на инстинктите и обработва както тези инстинкти, развити в процеса на нашия живот, така и заложените.
Психичните процеси на подсъзнанието протичат без пряко отражение в съзнанието, индиректно чрез реакции, тоест без пряк съзнателен контрол. Това, обаче е и онова истинно съзнание, което човек разкрива по време на своя живот, в резултат на което то става или отражение на инстинктите, свързани с рептилното съзнание, или се натоварва със съзнателни процеси, в случая – развитието на висши отдели на мозъка.

Освен това подсъзнанието има свой собствен процес на развитие, комуникирайки със слепоочните дялове на мозъка и с егрегора на мозъка, проявявайки се в емоционално-чувствените реакции.

 

Егрегор на мозъка

Мозъкът има условие за развитие, което се характеризира с понятието егрегор на мозъка. Егрегорът на мозъка не е просто пространствено понятие. Той формира своя физическа активност, вегетативни процеси. Ние живеем във вегетативно пространство, което има своя собствена сила и дори собствено мислене, въздействащо на нашия мозък чрез тилните отдели (мястото на вегетативно съприкосновение с пространството).

Така вегетативното пространство създава в нас егрегор на мозъка, който формира процесите на разделяне в съзнанието и създава противоречия, породени от временните параметри на вегетативността. Егрегорът на мозъка се намира в тясна връзка както с рептилното съзнание, така и с подсъзнанието. Освен това, той формира съзнателните функции, базирани на ежедневните потребности.
Нашият мозък, бидейки във физическо тяло, зависи от временната физика и биохимия на тялото, но в същото време самият той може да генерира по-високи потоци, както и да се свързва с външни не само ниски, но и високи честоти. Това води състоянието му до противоречия, които се намират в различни условия на подчинение на анатомията на мозъка, формирайки среда между чувства и емоции, рефлексии и реакции.

Колкото по-ниска е активността на мозъка, колкото по-слабо е изразена анатомията му, толкова по-голямо е влиянието на стадния инстинкт върху него. И влиянието на това поле реално прави човешкия мозък зависим от различни схеми.

 

Интегрална анатомия на мозъка

Интегралната анатомия на мозъка представлява особена картина на човешката умствена дейност. Това е говореща сама за себе си мозъчна карта, надарена както с рационално, така и с ирационално мислене. И даже липсващото усилие в тази карта или умъртвените клетки са част от интегрираната в нашия мозък анатомия със заложена схема на управление в слепоочните дялове на мозъка.

Интегралното съзнание е определена дисциплина на работа на мозъка, където самото възприемане на анатомията на мозъка се базира на принципа на интегралността. Става въпрос за някаква форма на внимание, за формиране на пропорционални условия, които развиват тялото на мозъка и движението на мисълта. Възприемането не само на мозъка, но и на анатомията на мозъка от позиция на съзнанието се явява най-важният признак на човешкия фактор.

Мисленето, менталността са присъщи на ниво активност на връзките вътре в мозъка, които зависят от физиката на мозъка, неговата биохимия и енергопроводимост, което най-общо се определя като анатомия. Именно връзките, зависещи от построяването на мозъка (а не от развитието само на един отдел на мозъка), формират менталност, включваща способността да се мисли, разсъждава, анализира и планира.

 

Янтра на мозъка

Янтрата на мозъка е специфично разбиране за интегралността на мозъка, или неговия център. Янтрата на мозъка предопределя всички възможни връзки на мозъка. Това е символ на единението на мозъка, което може да се нарече концентрация или да бъде съотнесено с божествената същност на мозъка. Янтрата на мозъка се проявява само в случай на центрираност и единство на мозъка и представлява енергийната структура на проявление на персоналния Абсолют.

Центърът на мозъка позволява, от една страна, да се поддържат всички връзки, а от друга – да се комуникира с всички части на мозъка. Янтрата на мозъка се явява условие за висша форма на опериране, свързана с природата на човека, освобождаване на ума от влиянието както на нисшите, така и на висшите процеси. Само при наличието на мозъчна янтра или специална геометрия, съзнанието успява да придобие концентрация, способност към задържане и освобождаване на ума, което разкрива специфичен начин за възприемане на света.
Янтрата на мозъка е тази сила, която идва от изградената геометрия на мозъка. Тя почиства и непрекъснато трансформира мозъка, извежда го от състоянието на вътрешна статичност. Янтрата на мозъка е енергийно качество, сформирано и от физически, а не само от ментални параметри. Това е основата за формиране на практически свят, с който може да се взаимодейства.

Наличието на мозъчната янтра води съзнанието до състояние на истинно преживяване на менталността. Но най-важното е, че янтрата на мозъка формира индивидуалност, формира бинду-център на вътрешната опора. Без мозъчната янтра е невъзможно да представляваме самите себе си – ние представляваме само части от себе си. Мозъчната янтра се намира в центъра на мозъка и се придобива чрез усилието на съсредоточение. Само по себе си тя представлява същността на концентрацията. Нейното формиране е един от начините за създаване на операционна система.

 

Вътрешно виждане

Вътрешното виждане е особен процес на обединяване на различни форми на внимание, водещи до осезаемост както на реални, така и на абстрактни понятия. Развитието на вътрешното зрение от гледна точка на съзнанието е важно не толкова като процес на проникване в информационните полета, а като процес на свързване с висшата реалност. Вътрешното виждане представлява специални условия и възможности, които са важни от гледна точка на усъвършенстването на ума и практическото оракулско изкуство.
Вътрешното виждане води до разбиране на интегралната дълбочина на мозъка, създава специални условия на пребиваване и преживяване, което допринася за подвключване към работата на определени отдели от мозъка. За да се разбере съзнанието на вътрешното зрение, е важно то да се подготви правилно, така че да не се нарушат както съществуващата съзнателна схема, така и новоизработваната.
Всъщност първостепенната задача на вътрешното виждане се явява най-вече възприемането на схемата на собственото ни съзнание, виждането на многослойните качества на ума. Вътрешното виждане е процес, а не начин на емоционално възприятие когато прозрението (основата на вътрешното виждане) се превръща в капан или даже във формат на заместване.

За да се придобие вътрешно виждане, може да се използва някаква даденост или то да се развие, тоест да се премине към съсредоточаване посредством вътрешно виждане, чрез медитация с вътрешно виждане, където е важно да се отдели разбирането на мозъка от съзнанието и състоянието на ума, тоест да се осмисли в какво преживяване се намира той или от какво преживяване зависи. Усилието на вътрешното виждане е свързано с челните отдели на мозъка.

 

Тантра на мозъка

Тантричният мозък се намира между центъра на мозъка и темето, той се явява като особено тяло и функция, при която мозъкът е в състояние на тоналност, постоянно генерираща и поддържаща висшите свойства на мозъка.
Тантрата на мозъка е преди всичко процес на постнатално развитие на мозъка, който подразбира изработката на нирванични енергийни сигнали, което като правило с течение на времето води до зависимост от тях.

Тантричният мозък се явява като производна на тантрата на мозъка. Той е регулатор на процеса на възбуждане на определен отдел от мозъка, важна функция на неговите оперативни възможности. Основната задача на тантрическия мозък е да увеличи усилието (тантрата на мозъка) в мозъка и да го контролира.
Тантричният мозък е преди всичко условие, при което тоналността на мозъка постоянно генерира и поддържа неговите висши свойства. Представлява определена форма на съзнание, разкриваща висшите свойства на мозъка. Тантричният мозък се характеризира с екстатично състояние, изразяващо сложните процеси на изменение в мозъчните клетки. Тези процеси задействат секреторните механизми на мозъка.
Тантричният мозък формира състояние на умиротворение, вътрешна радост от по-висши преживявания, които могат да бъдат описани и като духовни. Неговата работа осигурява трайни промени в състоянието, отразяващи мистичен опит на преживяванията.
В една или друга степен тантричният мозък присъства във всички хора, но като правило неговото активиране и поддържане изискват човек да има определени съзнателни условия, водещи до съответните понятия, при които е важно да се развие тантрична устойчивост.

Тантричното съзнание ориентира към различна реалност, променяйки обичайните рефлексии и навици на човека. Към този тип съзнание се отнася определена функция на мислене, която е съизмерима с определен формат на екстатичност.

 

Движение на разума

Движението на разума (звучене на ума) е особена форма на съществуване на съзнанието, при която условие за създаване на мисълта се явява звука. Локализацията на усилието на този вид съзнание е свързана с областта, разположена над зоната на тантричния мозък. Всъщност тази зона представлява по своята същност втори нирваничен план.
Движението на разума материализира специална форма на мислене, свързана със звука. Тази форма на мислене се характеризира с особено състояние на преживяване, свързано с честоти и вибрации, които е в състояние да получи или развие специален отдел на мозъка (може да се нарече орфичен).
Движението на разума е познанието на специален език за взаимодействие с вътрешното и външното пространство, когато познанието на звука е подобно на познанието за философския камък. Това е процесът на преодоляване на извънвремевото пространство, познание на модалността, изразена чрез дванадесетте фази на пространственното звучене, или музиката на космоса с опора в мисълта, която твори звука. Източникът на звука е този, който носи мисъл. Звукът е форма на мисъл, която позволява на съзнанието да се развива.
Силата на магическото слово, силата на звука – това е природата на Орфическия оракул, която се основава на звученето на ефира. Изисква изкуство да се слуша, възприема и интерпретира, формира специфично разбиране за времето, проявено от ефира, където нощта не надделява над деня и денят не надделява нощта. Това е превишаване на непостижимостта, което се определя по произход, а не по случайност. Слово или завет на светлина, на звук, разкриват потенциала на името, на чието оснавание се гради важността на идеята за една или друга муза. Казаното съществува и се тълкува различно в смисъла на хаос, кронос или ефир.
Преобразуването и познанието на видяното и казаното е прототип на преживяването на завършеността или временността, които са унищожени от извънвременността (или титаните), формирайки процеса на възраждане. Използването на звучене за възраждането се основава на това, че предишното е умряло или може да умре.
И ако не разберем законите на словообразуването, тогава няма да можем да накараме висшите сили да изпълнят нашите желания, защото в този случай звученето на нашето съзнание няма да има сила.

 

Операционно съзнание

Операционното съзнание е Тайното тяло, способно както да изразява, така и да оперира с висшите сигнали на мозъка. Операционното съзнание представлява висша операционна система и особено трансцендентално творение на мисли, даващо сила на онези, които са го овладяли.
Особеността на операционното съзнание се крие във формирането на висша яснота, реализираща възможностите на взаимодействие с различни висши нива на пространството. Операционното съзнание е особен източник на процеса на мислене, който формира предопределеността. Намира се под темето.
Операционното съзнание се базира на формата на съсредоточение. То развива природата на Съвършения мозък, способен да оперира не само със съзнанието, принадлежащо на нашето поле, но и със съзнание от по-високо ниво.
Изучаването и познанието на тази система дава възможност да се оперира с три проекции на битието, които представляват висши връзки. Операционното съзнание изразява висшите закони на съзнанието в различни варианти на едни или други полета, които са в състояние да образуват връзки и структури вътре в себе си, разбирани като съзнание.

 

Потоково съзнание

Потоковото съзнание, то реално е медиумно, е връзка между висшите съзнателни състояния и полета, които според схемата на егрегорност образуват поток, но насочен не отдолу нагоре, а отгоре надолу. Това са определени форми на честоти и информация, които не са достъпни за нисшите форми на съзнание.
Потоковото съзнание взаимодейства с това, което е внесено отвън. Потоковото съзнание също е форма на определено преживяване, често пресичащо се с трансово състояние, което при липса на дисциплинираност и сила на ума води до неконтролируемост на възприятията.
При тези условия съществува външна необходимост да се интерпретира и всъщност да се преведе ирационалното състояние в рационално.
В състоянието на потоково съзнание се губи усещането за време и зависимостта от пространството. Комуникацията и контролът с потоковото съзнание се осъществява чрез ритъма. Отделът на мозъка, опериращ с потоковото съзнание, се намира на темето. Въпреки сложността на възприемането на потоковото съзнание, именно то първоначално формира активността на човешкия мозък и има различни проявления от култа към предците до представяне природата на вярата като съзнателен принцип.
Обработката на потоковото съзнание се приема от философията, но особеността на медиумността създава определени пречки. В резултат на това и до днес този вид съзнание остава непознато.

 

Интегрално съзнание

Интегралното съзнание включва всички видове съзнание. Този вид съзнание се представя условно като свързано с временната физика на този, който е способен да го представи. То се намира над темето и е в състояние да представя всички съзнателни полета, които съществуват в макрокосмоса. Неговото влияние върху физиката на мозъка води до образуването на издутина в теменната част на главата, известна още като ушниша (उष्णीष, uṣṇīṣa).
Самият процес на материализация е свързан с активността на това съзнание, настроено към висши връзки. Явява се като процес на материализация на потоковото съзнание, реализиращо съществуването на пространствена архитектура, която се намира извън зоната на умствена дейност на физическия мозък.
В определена степен това е признак за висши оракулни връзки. Интегралното съзнание пакетира всички видове потоци и изявява способността си да управлява медиумността или ирационалността (включително и съзнанието на светлината).

 

Съзнание на светлината

Съзнанието на светлината е форма на астрално излъчване на светлина, чието местоположение би могло да се определи като един лакът в радиус около главата, но то не може да действа в полето на земната гравитация. Неговото функциониране на Земята може да бъде представено от други висши съзнания (в особенността на интегралното съзнание се включва и това, което може да се свърже с природата на Астралния град). При връзка със земната природа съзнанието на светлината може да комуникира със зоната на сияние на съзнанието, чрез което то оказва особено свръхчестотно въздействие.
Това е висша форма на проявление на съзнанието в нашето пространство, която се характеризира с честотите на природата на ума. Това е особена форма на материализация, която най-близко до нас е представена от древните маи.

Съзнанието за светлината представлява настройка към невремеви процеси.

Съзнанието на светлината е космическо съзнание, чийто носител при това може да бъде и човека. Този вид съзнание може да се сравни с Астрален храм.

Автор: Шри Чола (Олег Черне)