Апсарите. Родени в танца

Рамбха (रंभा, Rambhâ) е легендарна красавица-апсара, която наричат първа сред равни. Тя представя петия план на особена съвършена красота. Това ниво дава възможност да се опознае целият цикъл на постигане на безсмъртие.

Според преданието, Рамбха се появила на света чрез танца на сътворението или разбиването на Млечния океан. Нейният танц на сътворението може да се нарече условно танц на живота. Танцуващата Рамбха се асоциира с великата Лакшми. Счита се, че тя няма равна в изкуството на танца, музиката и красотата.

Рамбха е специална апсара, една от вълшебните и прекрасни женски същества от Девалока – макрокосмическия план, обитаван от богове и деви, място на вечна светлина и благодат, подобно на Небесата. На небесата Девалока живеели хиляди апсари, но 1008 от тях били изключителни. Сред тях имало още 11 велики апсари и главна сред тези била Рамбха, която се славела със съвършената си красота в трите свята – затова всички били привлечени от нея.

Тя разпръсквала амброзия от корема си – както самата тя се появила от дълбините на океана. Този процес на разпенване я свързва с Лакшми, аспекта на пораждане. Като останалите апсари, тя също достигнала състояние на кристализация, която е представена алегорично в преданията, където я превръщат в скала, тъй като е изкушила мъдреца Вишвамитра. Впрочем Рамбха не е единствената, която го съблазнява, затова тук важен е не конкретният аскет, а технологията за получаване на амрита, при която важна роля играе одухотвореното семе, върху което работят аскетите (включително гаятри мантрата).

Рамбха постоянно излъчва аромат на сандалово дърво и следи за реда в трите свята. Нейният танц е нейната садхана, чрез която тя усъвършенства пространството.

Менака (मेनका, Menaka) се родила когато девите и асурите разпенвали Млечния океан. Тя е една от най-красивите небесни нимфи апсари. Менака се отличава с прозорливост и проницателност, които се стреми да развива според законите на Девалока (горния свят), но там, където живеят хората. Така, независимо от висшия план на предназначението си, тя е ориентирана към развитие в по-ниско измерение.

Независимо от типичната история, свързана с получаването на особена егрегорна сила при аскетите, която е прието да се свързва с Вишвамитра (विश्वामित्र, Viśvāmitra), тя се стремяла да получи амрита – свещената напитка на безсмъртието в света на хората (както я получавали аскетите).

Индра, който следял живота на аскетите, искал да контролира и силите им, затова изпратил апсарите при тях. Според „Махабхарата“ (महाभारतम्, Mahābhāratam) обаче в случая с Менака се зародила любов, която макар да не продължила дълго, довела до появата на дъщеря – Шакунтала (शकुन्तला, Śakuntalā).

Историята за Менака и Вишвамитра е може би една от най-известните истории за апсарите. Тя е в най-голяма степен социализирана, но показва ролята и възможностите на жената и влиянието й върху човешкото пространство. Всъщност Менака олицетворява основно природата на женското съзнание и огромните възможности, които жената може да разкрие и на които може да обучи мъжа.

А идеята за противопоставянето на генерирането на енергия в лицето на Вишмавитра и танца на Менака всъщност представя идеята за медитативното състояние и удържането на тялото в пропорции чрез поддържането на тънка талия, чрез кръста.

Урваши или Урваси (उर्वशी, Urvaśī) е апсара – небесна танцьорка от двореца на Индра, спомената в множество ведически текстове и в частност – в трактата „Натяшастра“ (नाट्यशास्त्र, Nātyaśāstra), посветен на драматичното изкуство, музиката и танца. Урваши се ражда от емоционалното и физическото. Танцът й е насочен към изразяване и формиране на бедрата (като основа на физическото) и сърцето (като основа на чувственото).

Урваши се счита за най-красивата от всички апсари. Тя е вечно млада и безкрайно очарователна, но винаги неуловима. Смятат я за източник не само на радост, но и на тъга.

В „Бхатавата-пурана“ (भागवतपुराण, Bhāgavata-Purāṇa), която описва различни аспекти на спасението и развитието, се разказва историята на Урваши и хималайските близнаци-аскети Нара-Нараяна (Nara-Narayana, नर-नारायण, двойно въплъщение на Вишну), при които Индра изпраща апсара за божествените сили, разпределяни от апсарите, които отговаряли за различните планове на битието. Не бивало тези сили да остават без собственик на земята. Индра се безпокоял също, че Нара-Нараяна, които медитирали в светилището Чар-дхам (चार धाम, Char Dham), ще успеят да получат еликсира, с чиято помощ ще могат да влияят върху небесата и да потискат девите.

Мъдреците научили Урваши на свещения танц с бедра, с чиято помощ създавали еликсира. Така Урваши познала изначалната природа, материалната първопричина на женското тяло. Според друго предание, апсарите трябвало да изведат мъдреците от медитацията, но двойният Нара-Нараяна откъснал цвете и го поставил на бедрото си. От него изникнала Урваши, която засенчила с красотата си изпратените апсари.

Смята се, че уменията и знанията на Урваши могат да подтикнат дори Шива към тантрическа каула-садхана, така че да постигне свръхспособности.

Ненадминатата Тилотама (तिलोत्तमा, Tilottamā) е прекрасната нимфа на Индралока. Тилотама е нещо повече от име, тя олицетворява самата красотата. Затова всички апсари биха могли да се нарекат Тилотами. Тази апсара не била просто създадена от пяната на океана, зад появата й се криела специална причина, свързана с огрубяването на плана на съществуване, обитаван от хората. Тилотама била една от най-красивите небесни нимфи. Споменават я многократно в писанията и то на множество места. В същността си тя е семето на красотата.

Във ведическите текстове се разказва, че за да създаде Тилотама, Творецът на Вселената Вишвакарман (विश्वकर्मन्, Viçvakarman) вплел красотата на света в много безсмъртни семена, семената на сусама, затова нимфата била наречена така – Тилотама означава още сусамено масло. Целта всъщност била да се създаде божествената красота, затова Вишвакарман прехвърлил красотата на трите свята в семената на сусама и създал прекрасната Тилотама като неописуема архитектура на красотата.

Въпреки това, когато виждали красотата на Тилотама, хората губели ума си, а самата Тилотама се възгордяла с красотата си и оскърбила небезизвестния аскет Вишвамитра (विश्वामित्र, Viśvāmitra), когото всички известни апсари посещавали заради божествените семена (според преданията Вишвамитра е авторът на гаятри мантрата).

Тилотама била така самовлюбена, че първоначално дори не искала да се заминава с никакви небесни дела. За жена я взел Прадюмна (प्रद्‍युम्‍न, Pradyumna), една от формите-еманации на Вишну (олицетворява множеството на космичната реалност).

Тъй като Тилотама е съществото, чиято най-малка частица е най-фина, нейната задача е да поражда най-фините семена с най-висше качество. Затова танцът й е свързан с матката, която създава най-финото семе. Именно това обяснява и особеното й отношение към аскетите.

Така Тилотама се превръща в символ на йони (योनि, yoni – лоно), онова, което поражда безкрайната божествена енергия и представя природата на Шакти (शक्ति, Śakti). Тя олицетворява божествените аспекти на женската природа, което привлича дори вниманието на Шива. Той вижда единствено тила й, докато тя му отдава почит, но така силно пожелава да я види, че Шива (शिव, Śiva) развива вътрешно зрение. С времето Тилотама започва да се асоциира със съпругата на Шива – Парвати (पार्वती, Pārvatī), която също представя Шакти.

На бог Индра (इन्द्र, Indra) също му се появили хиляди червени очи по тялото, за да може да види  Тилотама от всички страни. Всъщност друга легенда разказва, че Гаутама (गौतम, Gautama), един от великите мъдреци (सप्तर्षि, saptarṣi , саптариши – седемте мъдреци), проклел Индра, защото съблазнил жена му Ахаля (अहल्या, Ahalyā) и затова по тялото на Индра се появили хиляди влагалища, които се превърнали в хиляди очи, щом Индра видял Тилотама.

Самият Брахма (ब्रह्मा, Brahmā) си направил пет глави, за може постоянно да вижда Тилотама. Накрая, за да не се изкушава, я изпратил на планината Кайласа (कैलास, Kailāsa). Но историята не приключва тук. Шива продължил да я следва, затова Парвати, жената на Шива, покрила очите му с ръце. А за да не потъне светът в мрак, Шива отворил третото си око, за да носи светлина на Вселената. Така Тилотама е тази, която създава вътрешното зрение.

Гритачи (घृताची, Ghṛtācī) е великата апсара, родила десет сина на Раудрашва, възпети в „Шримад-Бхагватам“. Те се наричали Ритею, Какшею, Стандилею, Критеюка, Джалею, Саннатею, Дхармею, Сатею, Вратею и Ванею. Тези десетима синове представят интегралните полета на Земята.

Най-важната способност на Гритачи е да дава съзнателна душа на родените от нея синове. Важно е тук синовете да се разбират като съдове, създадени от нея според архитектурния принцип за построяване на храма.

Според преданието, Гритачи била апсара с черни къдрави коси и червени устни, създадена от пяната на Млечния океан като лотоса. Тя е апсара-храм, която трябвало да живее в пространство със златни балкони, кристални стълбища и фонтани, украсени със скъпоценни камъни прозорци и градини. Всъщност всички апсари били предназначени да живеят в специални храмови комплекси, като Девипурам или Ангкор Ват.

Гритачи е тройно създание, което представя енергията на Вишну, Брахма и Шива. Тя, както е предначертано за апсарите с изключителна красота, се забавлявала да нарушава покоя на мъдреците и ставала майка на децата им. Гритачи, която успяла да наруши аскетичността на мъдреци като Кушанабха, Вяса и Бхарадваджа, заемала видно място сред апсарите.

Гритачи родила 100 дъщери от Кушанаабха, владетел от династията Амавасу (от която произлизат много мъдреци, включително и добре известните апсари Вишвамитра и Вяса). Самият Вяса пожелал да има син и непрекъснато медитирал пред Шива и Парвати с помощта на мантрата сваямвара-парвати в продължение на цяла година и така енергията му започнала да покрива целия свят. Индра се изплашил и решил да му изпрати Гритачи. При вида й той изхвърлил семето си и то попаднало върху горяща главня. Той „продължил да трие горящите пръчки“ и така се родил син, който станал известен като Шука.

Разказите за Гритачи изглеждат странни, но зад тях се крие дълбок смисъл, свързан със способностите на всички апсари. Гритачи задава мярата и ритъма, който поддържа с танца си. В неговата основа е не движението, а ритъмът или изживяването на мярата.

Гритачи води до появата на танца, който създава специална жизнена течност. Всички мъдреци, които наблюдавали как танцува, също получавали този жизнен еликсир. Затова тя така лесно раждала толкова много деца, тъй като всъщност те се възпроизвеждали в свещения съд кумбха. Това е свещеният съд, който се изпълва с живителна сила, с амрит. Съдът, от който се интересували богове, асури (демони), аскети, царе и всякакви практикуващи, затова били построени храмове – за да се напълва кумбха.

Свещената кумбха се свързва със скъпоценната амрита, напитката на безсмъртието. В нея събрали есенцията при разбиването на Млечния океан. Впрочем самият съд има небесен произход и също е получен чрез разбиване.