Тайпикала
Тайпикала, наричан още „централният камък“ или „органо саградо“ (organo Sagrado – „свещен орган“, исп.) е ключово понятие в алхимията на Андите, чийто фокус и главна задача е пребиваването на съзнанието във висококачествено състояние.
Културата на Южна Америка, и конкретно тази на Андите, пази знанието за съществуването на човека в състояние, при което дълбинните процеси са настроени по такъв начин, че да развиват духа. Този път на съществуване е свързан със специфични сетивни органи, които древните индианци развивали. В тази култура човешкото развитие било път към постигането на максимални резултати при взаимодействането с околния свят, а то се основавало върху развиването на способностите и умението да се забелязват и използват умело на практика измененията в пространството.
Тази способност индианските шамани развили във време, когато вибрациите на Земята се променяли, което довело до загубата на редица човешки способности за взаимодействане с енергията. В този период у хората се променило не само енергийното, но и физиологичното устройство на тялото.
Персоналната връзка с енергията на мястото, която била много активна преди 3000 години, оформяла напълно различна физиологична среда в човешкото тяло. Способността за възприемане и усвояване на енергията била напълно естествена за древните индианци. Тя била подпомагана от енергийния център или съда, разположен под пъпа. Тялото, което разполагало с подобен орган, се наричало иллапа (yllapa – „тяло, което носи вътрешна светлина“). Считало се, че подобно тяло може да постигне трансформация.
Знанието за работата с „органо саградо“ достига до нас благодарение на инките. Смята се, че последният представител на културата на Андите, развил напълно тази способност, били Тупак Амару – последният Върховен Инка. Историята на този опит обаче датира от древните времена на културата Чавин (живели между 900 и 200 г. пр. н. е. на територията на днешно Перу) – една от най-ранните индиански култури в Южна Америка, чиито представители използвали възможностите на сакралния съд за постигането на трансформация.
С времето индианските шамани изработили специални практики и ритуали за поддържането на активността на този център. Така се появила работата по активирането, поддържането и развиването на вътрешните ресурси на човека, което е и основната задача в алхимията на Андите. Така понятието „Органо саградо“ носи идеологично-философски и практически смисъл. Истинското разбиране на това понятие изисква опит, свързан с развиването на сетивните способности на човека.
Според знанията на алхимията на Андите, качеството на взаимодействането на тези органи с пространството се определя отвътре, а не отвън. Практиката за развиване на тази способност е насочена към създаването и активирането на сакрален център в областта на пъпа (органо саградо) и свързването на този център с апуса на мозъка (андското съзнание). Забележете обаче, че самото наличие на органо саградо не означава, че този център е действително активиран и изпълняла енергийната си функция. Активирането му зависи от центъра апус.
В живота на индианците от Андите „органо саградо“ и „апус“ са необходими за възприемането на фините вибрации на пространството, което им давало възможност да възприемат пространството многоизмерно, максимално обемно и цялостно. Наличието на тези центрове дава възможност на енергията на човека да се развива наистина безгранично.
Линк към книгата (на руски език) >
Автор: Бен Челеро (Олег Черне)
