Свещената долина
Не всеки, разбира се, знае че понятието „Апус“ означава „духът на планината“ на езика на индианците от Андите. Но всеки път, щом вземем в ръка даден минерал или се вгледаме в планинските върхове, ние волно или неволно се свързваме с наследството на Алхимията на Андите – с процесите на най-финото материализиране на енергията в нашето пространство, което древните инки са използвали, за да общуват с тринадесетте пространства на макрокосмоса. Има места на нашата Земя, които трябва да се разгледат именно от гледна точка на кристализацията. И едно от тези места е Свещената долина на инките, цинобърното поле на алхимията на Андите. Това е долината на река Урубамба, родното място на много цивилизации на Андите, сред които и цивилизацията на инките.
Тази долина е изсечена от река Урубамба в перуанските Анди между градовете Куско и Мачу Пикчу. Долината Урубамба е място, на което силата на земята Пачамама се слива със силите на свещените планини на Андите – апуса на Свещената долина.
Апусите на Свещената долина на инките
Апуса на връх Аусангате
Аусангате (или Аусанкати на езика кучуа, Ausangate, исп., Awsanqati, кеч.) е връх с височина 6372 метра. Това е най-високият връх в района на Куско в Перу. Според легендите от този връх извира енергията апус (небесната сила), която опложда Земята-Майка Пачамама. Този връх е свързан още със силата на преобразуване, със светлинната енергия и с изначалната светлина. На северния склон на върха в края на май и началото на юни всяка година се провежда празника Килюр-Рити (Quyllur Rit’i), който бележи появата на небосклона на Плеядите – група звезди в съзвездието Телец, която по тези места се нарича Кулка (Qullqa означава „хранилище“ на кечуа).
Апус на връх Ванакаури
Хуанакаури (или Ванакаури на езика кечуа, Huanacauri, исп., Wanakauri, кеч.) е сред най-високите върхове в югоизточната част на долината Куско. Това е родното място на инките, мястото на срещата със съзнанието, предопределящо появата на онзи, който може да стане инка. Тук се зараждат оплодителните сили на дъжда Пачакамак и вятъра Кон. Връх Хуанакаури се свързва с предците на инките.
Апус на връх Капаксая
Апусът на връх Капаксая (Capacsaya, исп., Qhapaqsaya – могъщ склон, кеч.) всъщност олицетворява силата на свещената долина или свещеното пространство. Върхът се извисява на 5044 метра надморска височина.
Апус на връх Пумауанка
Апусът на връх Пумауанка (Pumahuanca, исп., Pumawanca – скалата на пумата, кеч.) определя циркулацията на енергията в Свещената долина.
Апус на връх Чику
Чику (Chicu, исп., Сh’iqu – трансформиращ камък, кеч.) е връх в планинския масив Урубамба, чиято сила удържа процесите на трансформиране и изменение в Свещената долина на инките.
Апус на връх Сирихуани
Връх Сирихуани (Sirijuani) е част от масива Урубамба и достига 5359 метра височина. Това е върхът, който съединява хората с небесата.
Апус на връх Канчаканчакаса
Канчаканчаяса, или Канчаканчакаса (Canchacanchajasa, исп., Kancha Kancha Q’asa — ограждаща планинските върхове, кеч.) е връх, който огражда небесните процеси в Свещената долина.
Апус на връх Сауасирай
Името на връх Сауасирай (Sahuasiray, исп. Sawa Siray, кеч.) означава „Хранещ се с Небесата“. Апусът на този връх се асоциира с принципа на Млечния океан.
Апус на връх Салкантай
Името на връх Салкантай (Salcantay, исп., Sallqa Аntay, кеч.) се превежда от езика кечуа като „Господаря на бурните потоци“. Второто име на планината е Ненадминатата. Това е най-високият връх на Свещената долина – 6271 метра.
Апус на връх Путукуси
Путукуси (Putucusi, исп., Phutu K’usi – лотусова пъпка, кеч.) е планина с обла форма, разположена на противоположната на Мачу Пикчу страна на реката Урубамба. Путукуси, Мачу Пикчу (старата планина, кеч.) и Уайна-Пикчу (младата планина, кеч.) се считат за свещените апуси.
Апус на планината Уайна-Пикчу
Планината Уайна-Пикчу (Huayna Picchu, исп., Wayna Pikchu – Планината на възраждането, кеч.) е мястото, около което река Урубамба прави завой. Този връх се извисява на 360 метра над град Мачу Пикчу (2721 метра надморска височина). Планината има нисък, среден и висок връх. Тук се намира Храма на Луната, чиято функция е да съхранява енергията.
Апус на планината Мачу Пикчу
Мачу Пикчу (Machu Picchu, кеч.) е връх за поклонения, разположен в планинската верига на надморска височина от 2450 метра над долината на река Урубамба. Тук е свещеният център на инките. Това пространство е създадено от владетеля на инките Пачакутек около 1440 г. като център за трансформиране на финото тяло.
Централната притегателна точка тук е интиуатана (Intihuatana – мястото, обвързано със Слънцето). Интиуатана представлява голям многоъгълен камък, място на светлината и силата. Върху камъка са издялани знаци, отбелязващи позициите на слънцето в дните на пролетното и есенното равноденствие (при залез слънце) и при двете слънцестоения – зимното (при залез) и лятното (при изгрев). Испанските конкистадори дълго търсили това място, но силата на Мачу Пикчу останала скрита от външни посегателства.
Автор: Бен Челеро (Олег Черне)
