Тяло на обонянието

Школа „Парфюмер“ с Шаабан, автор на книгата «Парфюмер»

Тялото на обонянието е тялото на молекулата, възприемана от невроните, които обезпечават механизма на обонянието. Невроните имат не само различна структура и разположение, но и различна ориентация към определени мозъчни дялове. Това води до образуването на различни синаптични връзки с дендритите както вътре, така и извън тялото.

Ако ароматът няма ядро (сома), или ако невронната функция на обонянието ни е слаба, взаимодействието с ароматите ще предизвиква раздразнение. Затова, преди да разберем истински ароматите, първо трябва да усилим тялото на обонянието, за да можем не само да развием, но и да управляваме клетъчното тяло на обонянието.

Представете си колко малък е размерът на неврона – това води до несъзнателно отношение към аромата и то в по-добрия случай. В същото време, дори невроните в определени части на мозъка да са добре развити, отношението ни към аромата отново може да бъде несъзнателно.

Причината е в недостига на внимание или в несъзнателното отношение към дишането. Тоест ние дишаме автоматично и реагираме, по правило, на грубите вибрации. Като се вземе предвид факта, че обикновено хората не развиват обонятелните си рецептори и ги задействат единствено в горната част на носните кухини (където се намират основните неврони, специализирани във възприемането на аромати), това означава, че зависим от множество случайни условия, от мястото на раждане до природата на пораждането и ежедневието ни.

А всъщност обонятелният рецептор не просто може да се развива, той може да се култивира, като за целта трябва да се създаде връзка между ароматите и специално устроената клетка на неврона, т.е. сложна и насочена (камшичета) обонятелна зона и обонятелен мозък. С други думи, обонятелните рецептори в лигавицата на носната кухина обикновено са опората за възприемането на ароматите, а такава опора трябва да стане обонятелният мозък.