Математика на аромата

Школа „Парфюмер“ с Шаабан, автор на книгата „Парфюмер“

Ароматът е затворена система и невинаги отразява обичайното разбиране за мирис. Всеки аромат представлява физична или математическа формула – система от електрони и електронни облаци, която придава постоянство и стабилност на молекулите. Ароматът предизвиква реакция в нас, като вълните на мириса въздействат върху мозъка, а това вълновото взаимодействие на аромата поражда у нас и обратна вълна (т.е. от мозъка към аромата).

Диапазонът от представи и възприятия на вълните на ароматите е много широк, което от една страна дава възможност да се изгради стройна класификация на ароматите, а от друга – поставя специфични изисквания към възприемането им. Всеки аромат е всъщност спирала или оборот от спирала. Свързана система (ако се разглежда от позицията на невроните на обонянието) и комплексна система (ако се разглежда от позицията на мозъка).

Такива са идеите на свети Пио, който счита аромата за духовен дар. Тук ароматът се свързва с творческата есенция, нещо като аромат на свещеното. Затова и всеки парфюмер има специфично отношение към ароматната система, отразяващо едновременно плана на рационалното и на ирационалното възприемане на аромата.

Така, освен че ароматът има цикличен строеж (който поддържа вълната, нюанса), нашето човешко съзнание също има цикличен потенциал, благодарение на който може да управлява и задържа в съзнанието аромата. Само че цикълът или затворената верига на съзнанието зависи от вида неврони, които се формират в мозъка. Става дума за процес на хибридизиране, който е аналогичен на строежа на аромата, т.е. за ароматическо мислене, ароматно фиксиране или разсъждаване.

Както ароматната молекулата, така и невронът трябва да имат цикличен строеж. Те представляват обемна затворена сложна система, която може да създава обем и ароматност. Този стабилен процес е съвкупност от структурни и енергийни свойства, които притежават или позволяват цикличност, а тя оказва огромно влияние върху природата на човека и пространството.

В древността ароматът е бил ключ към разбирането на природата на определено поле и неговата интегралност. За човечеството ароматът е и първият храм, използван както за съхранение, така и за общуване с пространството. Разбирането за аромат обхваща всички устойчиви циклични процеси: земните изпарения, йонизацията на въздуха, ароматите на растенията, горенето на смоли.

Най-важният изначален аспект в историята на аромата е свързан с аромата на човешкия дух, който трябва да се подхранва и поддържа. Разбирането за аромата получава интересно развитие при арабските алхимици – те го разглеждат като възможност за пречистване и сливане с висшето, нещо като диета за пречистване на ума.