Египетски ритуал на Хеб-Сед и тамплиерите. Изгнание в пустинята

Съществуването на ордена на тамплиерите обикновено се разглежда през призмата на линейното възприятие за времето. Този тип възприятие стои в основата на идеята, че египетската цивилизация прекъсва съществуването си през 332 година пр. н.е. в резултат на спирането на определени процеси на Земята.

Тези процеси обаче прекъсват развитието си само според земните закони, но продължават да се развиват според небесните закони. Именно по този начин продължават да живеят всички големи религии. Благодарение на Египет обаче разбирането за тези закони става част от логиката на линейното битие, като това се случва благодарение на Хермес, чието познание гърците по-късно въплъщават в образа на Хермес-Трисмегист.

Това знание на Амон (по-късно Амон-Ра) се асоциира и до днес с най-висшето планетарно ниво. Основният му фокус е освобождаването от временния формат на съществуване, т. нар. „изгнание в пустинята“. Именно висшите нива на съществуване формират окултната наука, която можем да разберем едва след като преминем „затворените врати на храма“.

За да разберем това обаче първо трябва да постигнем следните понятия и да изградим основите, за да можем да работим с тях:

• Теогония. Въпросът за произхода на боговете.
• Космогония. Разбиране на нивата на пространството.
• Съзерцание. Организиране на човешкото съзнание.
• Геометрия. Наука за измененията.

Всеки ритуал е стремеж да се организира духовния живот. За да опознаем ирационалното, първо трябва да познаваме законите на материализирането. Задачата на ритуала е да материализира невидимото, неразбираемото. Именно в този формат Древен Египет задейства еволюцията на висшия план.

В тази връзка е важно да постигнем синтез на нашето планетарно съществуване с висшето – а това е акт на посвещение. Посветени са жреците, които водят до рицаря и до връзката с Хермес, който се асоциира с висшата форма на битие (свързана тук с Меркурий). Там, където живее светлината, съществуват и пазителите на знанието в образите на Амон-Ра и Хермес, които могат да боравят с това знание, така че то да доведе до развитието на нашата душа, на нашия дух.

Ние можем да се развиваме истински само ако сме задействали висшите сфери на битието, т.е. овладели сме божествената наука. В този смисъл ритуалът е тайната порта по пътя на познанието. Знанието можем да овладеем, като станем част от това знание, така че невидимото да стане видимо. Това ще ни даде възможност да се докоснем до висшия разум.