Ритуалът
Ритуалът (ritualis) представлява естествен или структуриран порядък от космически, пространствени или практически връзки, които поставят човека в особени церемониални отношения както към околните, така и към пространството. Ритуалът е изпитан метод за протичане на даден процес, традиционно изпълнение на обичаи. Той е порядък, установен от някого или нещо.
Ритуалът е преди всичко изпитан метод за взаимодействие с пространството. В противен случай той се превръща в мистерия. Именно затова всичко свързано с медиумност, ирационалност или магичност, всичко извън стройния контрол, не може да се смята за ритуал. То е по-скоро церемония, вид обредност или дори мистерия. Ритуалът винаги предполага ред, дисциплина и контрол. Той е свързан с настройването и изживяването на даден процес. Ритуалът дава възможност на участващите в него да осъзнаят доколко съзнанието им е готово да участва. Най-трудният за разбиране аспект от ритуала е недокрай изявеното тайнство, което води до ограниченост във възприемането и изработване на отношение към него. Ритуалът е различен от мистерията, той е свързан с множество церемониални ограничения, и тези разлики са важни, тъй като са свързани с формирането на различни състояния.
Важно е да се знае, че ритуалите са различни – като се започне от ритуала на приветствие, през този на даряването до ритуала за прогонване на демони. Затова, когато става дума за ритуал, не бива всичко да се обединява под едно понятие. За ритуала са важни преди всичко настройката и опитът на преживяване, а едва след това – мястото, формата (процеса) и церемониалността (съответните облекла, атрибути, знаци и символи).
Настройката е онова, което обединява всички видове ритуали, дори и да имат ирационална, медиумна или магическа природа, стига те да се водят от майстор, шаман или учител. С други думи, важно е кой или какво ви настройва и посвещава в ритуала. Тук се крие и основната трудност в това да осъзнаем себе си и собствената си роля в процеса.
Разбира се, влияние оказват винаги както вътрешните, така и външните условия. Но ние трябва да осъзнаем, че животът ни е съставен от мистерии, церемони и ритуали, които започват още от раждането и приключват с напускането ни на този свят.
Важно е да си дадем сметка как ни се представя ритуалът и какви са нашите отработени реакции или рефлекси, които ни се представят в ритуален облик. Ние можем да бъдем така въвлечени в ритуала чрез различни правила и кодекси на поведение, че дори да не осъзнаваме собствената си рефлекторна ритуалност. Това се случва, например, когато приемаме или отричаме нещо въз основа на ритуализация на понятия или отношения не само към хора, но и към пространството, към историята. Ритуалът не е просто последователност, той е и действие, поведение, мисли, жестове, реч. Традицията или културата, към която се придържаме също е ритуал.
Ритуалът има свои особени характеристики, които трябва да разберем. А това означава да навлезем в определен вид реалност, да бъдем посветени в определен набор от действия. Ритуалът не бива да се разглежда като лош или добър, тъй като в този случай наслагваме една ритуализация върху друга. Той трябва да се разглежда като нещо необходимо или ненужно. Най-удачният пример тук е ритуалът при бойните изкуства. Ако лишим бойните изкуства от ритуализираните отношения, ще ги лишим от морално-етичните норми и те ще се превърнат просто в метод за развиване на агресия и раздор. Друг пример е ритуализираният поздрав и дисциплината в йогата или при суфите като средство за организиране на учението, нещо свързано по-скоро със самото умение да се обучаваме. Умението да уважаваме знанието е равносилно на това да развиваш у себе си последователно отношение към него, а това е вече ритуал. Животът е нищо без дисциплина на действията.
Може би се питате как така хората попадат в ситуации на зависимост, като участват в ритуали, които не разбират. Тук по-важно е да се запитаме защо изобщо са попаднали в такава ситуация. И отговорът е очевиден: тъй като много хора търсят бърз път и изпадат в подчинение на собствените си желания, а не на алгоритъма на контролираното съществуване. А ако човек не умее нищо да прави и живее в леност или подчинен на собствените си желания, той без сам да осъзнава ритуализира своята нецялост или разстроеното си съществувание. Макар това да е по-скоро мистерия, отколкото ритуал. Днес изобщо най-често се среща ритуализираната мистерия, отричането на всичко, което хората не разбират. А ритуалът е именно средството да направиш нещо близко и познато. Ритуалът е като движение в лабиринт, като тук основно е именно движението. Разбираме не онова, с което се съгласяваме, а онова, върху което насочваме усилията на ума си, за да разберем действията. Защо? За да можем да ги управляваме. Ето че след като определихме много други понятия, стигнахме и до определянето на умението да разбираме.
Ритуалът е много полезен и с това, че ни помага да се научим в определено време да се отдаваме на заниманията или изучаването на даден предмет. Тук идва и въпросът за качеството на обучението. Качеството е неизменно свързано с постоянството. Тъй като постоянството води до задълбочаване, а задълбочаването – до качество. Ритуалът ни помага да се срещнем със съзнателните действия и решения, и да ги разберем. Ако просто сме попаднали някъде и се включим да участваме в нещо, без да умеем да бъдем себе си, тогава трябва да се запитаме за възпитанието и развитието, превърнали живота ни в механични, формални функции, които ни пречат да разберем естеството на нещата.
В най-висшата си проява ритуалът е храм, геометрична конструкция, необходима за поддържането на светлинната, за поддържането на вътрешния огън. Той е акт на трансформация, основан на преживяването на природата на светлината, който намира израз в ритуалното съзерцание, движение, звук, танц и т.н.
Ритуалът е процес, който води до състояние на вътрешна отвореност, на пробуждане, до състояние на особено преживяване.
И ако мистерията е път към отразяването на светлината, то ритуалът е нейно олицетворение. Ритуалът е въплъщение на светлината под формата на процес. Той придава форма на най-висшето, на тотемните или егрегорни традиции. Ритуалът носи мистичност, тайнство, ред и дисциплина на действията.
В същото време ритуалът е израз на нещо съзнателно, той не бива да се бърка с обреда. Ето защо ще кажем, че мистерията е реалността на светлината, а ритуалът я поддържа и развива. Ритуалът изисква преди всичко дисциплина на съзнанието. До ритуала не можем да се докоснем, той е набор от действия във времето. Затова и трябва да разбираме разликата между мистерия, церемония, обредност и ритуал.
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
11 ноември 2021
