Ритуал
Ритуалът регламентира отношенията между хората според човешкия (социалния), земния и небесния план. Формите на човешко поведение са обусловени от определени реакции и рефлексии съгласно културата, традициите или дори образованието, което ги превръща в условни или безусловни символи. Познанието за тези форми ни кара да ритуализираме навиците или да търсим умствена обосновка за присъствието си в пространството.
Временните, извънвремевите и пространствените характеристики ни регламентират и това е вече ритуал. Отношението ни към реда, порядъка, който стои зад същността на ритуала, определя субективността и обективността на оценката му. Ритуалът е в крайна сметка ред, порядък, който дори може да се нарече с името Маат (древноегипетския принцип на закон и ред, на който е придадена божествена форма).
Така се оказва, че можем да регламентираме една важна концепция за историята на човешкото развитие – преди да започнат да се кланят на боговете, хората се кланяли на установения порядък, който с времето е започнал да приема формата на закон – определен набор от правила, действия и поведение.
Някога човек взаимодействал с пространството, бил настроен към него, след което започнал да изпълнява волята на небето и земята. Този принцип остава естествен за човешката природа, като всъщност всички ние имаме различни порядки, както и схеми на мислене, базирани на езика, на който общуваме и в който живеем.
С други думи, ние волю-неволю продължаваме да участваме в макрокосмичния план, който ни интегрира и взаимодейства с нас според тотемните или егрегорни принципи, и това може да се обобщи в цялостна концепция, свързана са генерирането на енергията на Шакти като условие, необходимо за връзката ни с източника.
Ритуалът ни дава възможност да се съхраним в егрегора на традицията, да запазим настройката си към висшето съзнание. Не към това, което представляваме, а към това, което изначално ни е представлявало в този свят, дори и да е колективно, т.е. събрано, без изразена индивидуалност.
Висшето съзнание е светлина и ако не го разберем и не го приемем, тогава висшето остава недостъпно за нас, а ние оставаме затворени за него. Това означава, че функциите ни ще бъдат занижени, и за да можем да излезем от това състояние, ще ни трябва дисциплинирано отношение към пространството – т.е. не просто ритуал, а неговата матрица.
Освен това ритуалът е и служене на пространството, на взаимодействието между небето и земята. Всяка древна култура свързвала появата си с едно универсално съзнание, с определена вибрация на универсума. Тези вибрации имат имена, които с времето приели образа на божества – Ищар, Деметра, Кибела, Лакшми, Пачамама и др. Всички те са матрици, които съдържат семе, подобно на илюминиращото семе на Атон.
Важен аспект от разбирането на ритуала като дисциплина е паралелността и последователността както във формирането на ритуала, така и в житейското му прилагане. Ритуалът е може би формиран още във времето на Древен Египет и отразява състояние на съзнанието, което не може да се класифицира времево, тъй като се класифицира според усилието.
И това е много важно, тъй като зад формирането на всяка традиция (и следователно на ритуала) стои определено висше космично съзнание. Може да се каже, че това съзнание е било различно преди 2000 години, но в същото време интересът към Древен Египет е потвърждение, че то представлява духовен интерес и днес.
Или да вземем за пример сънуващото съзнание, което изявява ирационална, но ежедневна действителност, което също е условие за ритуализация (макар и несъзнателна). Важен пример тук е може би съзнанието на аборигените, живели с него 30-40 хиляди години; от друга страна, всички ние го изявяваме в своите паралелни реалности. Затова ритуалът е формула, която представя съзнанието, и ние можем да определим само условно хронологичната последователност на формирането му.
Когато става дума за ритуала, е важно преди всичко да се разбере неговата интегралност, която може да се разглежда от позицията на една или няколко култури. Проблемът на монокултурата е, че тя носи своите ограничения и дори и да вземе предвид, да речем, множеството от дванадесет бога, в нея е налице определена културна надстройка (нещо като причина за опериране със събитията). Всеки ритуал е специфична форма на настройване и много зависи от това доколко съзнателно участваме, именно това е базата за опознаване на ритуала като такъв.
Трудности и спорове възникват тогава, когато определени групи хора налагат националната си принадлежност върху всички житейски сфери и претендират, че знаят най-много. Например, традиционно се счита, че Ведите произхождат от Индия, но същевременно днес съществуват множество Веди: руски веди, литовски, монголски, украински, казашки и пр. Но всички забравят, че основата на знанието не е национална и тук няма място за първенство. Както физическите закони са универсални за цялата планета, така и законите на знанието са едни за всички.
Това се казва във Ведите, според които хората получават знание от небесата. Освен това целият античен свят е изграждал живота си според небесния план и първоначално нищо не се деляло. Случило се така, че небесата предали четири Веди: Ригведа, Яджурведа, Самаведа и Атхарваведа. Независимо как се възприемат те днес, техните закони са определяли живота на хората хилядолетия наред.
Знанията на Ведите, които стоят в основата на всеки ритуал, се откриват и развиват впоследствие в цяла гама знания, разкриващи различните възможности на ритуала.
- Самхита – химни и мантри, които поддържат връзката с висшето съзнание.
- Брахмана – надличностен фактор, определено състояние на съзнанието, способно да удържа светлината.
- Араняка – съсредоточеност върху удържането на връзката, което включва и ритуала.
- Упанишади – съзерцание на истината, премахване на невежеството.
- Дхармашастра – насоки за изпълняването на ритуала.
- Смрити – осъзнаване на собствените действия.
- Пурана – възприемане на творенето и рушенето.
- Шрути – космични вибрации.
- Няя – представяне на душата като самостоятелна субстанция, чието опознаване изисква правилно мислене и средства за опознаване на реалността.
- Веданга – обредност и церемониалност.
- Рамаяна – рационално разбиране на ирационалното.
- Махабхарата – там, където е всичко.
- Упаведи – ръководство за всички процеси.
По един или друг начин това знание представя процеса и резултата от опознаването на висшето с помощта на определена схема за ритуална настройка. И това е изключително важно за нас, тъй като едно е да се говори за висшето и дори космоса от научна гледна точка, а напълно друго е да се види съзнание, настроено по специфичен начин.
Самхита, например, е специфичен термин за определено състояние, в което са живели и живеят и до днес австралийските аборигени. Без това състояние е невъзможна изявата на личната природа при опознаването на ритуала и свещените текстове. Тези аборигени поддържат това състояние ритуално, за тях то е по-важно от каквито и да било текстове.
Следващият аспект е източникът на енергия, който се отнася към категорията на Брахмана – тук поклонението изисквало в древността определена настройка, а тя била предварителната стъпка преди практическото действие, насочено към генерирането на сила. Брахмана е преди всичко онова, което може да се ражда, расте и разширява, или в по-разбираеми категории това е актът на плодородие, подобен на акта или принципа на Деметра.
Генериращата сила, разбира се, е свързана с пространството, представящо тази сила, което се асоциира с Араняка. В пространството на нашата планета ние сме жертви на растенията, на вегетативния свят, който тук се явява главният. Подчинеността на растителния свят е нашата материална реалност.
За човека е важно да съзерцава в представеното му пространство истината (което намира израз в Упанишадите), за да могат материалните задачи да се развиват и осъществяват. Тук се сблъскваме с две важни понятия – потребност и желание, които намира израз в познанието на Мардук в древна Вавилония.
След това можем да говорим за порядъка на Дхармашастра или порядъка на Маат. Невъзможно е да се напредне повече без Смрити, която дава възможност да осъзнаем собствените си действия и може да бъде определена сама по себе си като ведически ритуал.
Необходимо ни е място, където да можем да се вселим – мястото между вдишването и издишването. Това ни освобождава от зависимостта от низшите вибрации. За целта обаче трябва да съпоставим две реалности – духовната и материалната. Така ще постигнем Пурана, която се асоциира с процеса на претворяване, изменяне и трансформация, който разбира се е най-пълно представен в даоистката традиция.
Това е и ритуалът на сътворяване на материалния свят във формата на яйце или семе, в което се развива всичко, а ние изпълняваме ролята на творци и свидетели. Това ни дава власт над космичните вибрации, с което достигаме състояние на пребиваване в специална реалност, или състоянието Шрути – най-скъпоценното, което можем да постигнем в този материален свят.
Всичко изброено дотук води човека до мъдростта – своеобразно състояние на Няя, свързано с духовните облаци (океана Гарбадак), които ни изолират от разрушителните процеси. Самото състояние се превръща в стъблото на лотос, когато знанието се разгръща в нас, т. нар. откриване на Златното руно. И когато се докоснем до най-висшето, всъщност започваме да разбираме обредността и церемониалността, намерили израз във Веданга. Архитектурата на ритуала наподобява архитектурата на Вселената, където всичко се съединява в едно. Ритуалът ни дава възможност да изградим необходимите за това връзки и настройка.
Всичките ни идеи са невъзможни без вътрешния порядък, който създава т. нар. фино тяло. На финото ниво ритуалът има геометрията на роза, което дава възможност за паралелни и последователни процеси, които изявяват тайната на божественото. Това ниво се отъждествява с изкачването на пирамидата (връх Меру) или с въплъщението на мандалата, върху която се наслагва светлината на звездите и съзвездията. Това знание не може да се усвои без Рамаяна (рационалното разбиране за ирационалното) или Африканския транс.
Процесът на добиване на познание тук е толкова многопластов, че не може дори да се визуализира без езика на янтра. В същото време макрокосмосът има свой план и този план е планът на Храма на светлината, в който са записани всички процеси на Махабхарата. Той може да представи един различен мироглед, който ни се предлага в Упаведи.
И така, ритуалът е пречистване и настройване, което ни е необходимо, за да се развиваме и реализираме своите възможности.
Автор: Шри Чола (Олег Черне)
