Природата на съвършенството
Природата на съвършенството е заложена в човека от момента на раждането му. Това е съзнанието, което представя егрегора на съвършенството. Във всяка духовна традиция съществува егрегор, или енергийно поле, което излъчва светлинни вълни с определена честота. Този егрегор представя природата на висшето съзнание, което се проектира върху природата на конкретния човек. Усъвършенстването е всъщност търсенето на тази връзка.
Когато следваме определена традиция и участваме съзнателно в дадена практика, ние всъщност се включваме към полето на висшето съзнание, на неговата светлина. Това означава, че приемаме, осмисляме и проявяваме същността на традицията на съвършенството. Самоусъвършенстването е висша характеристика и традиция на човечеството. Природата на съвършенството е онази висша природа, чиято светлина можем да възприемаме съзнателно на най-високото ниво на своето развитие и състояние.
За нашия микрокосмос са характерни 12 вида светлина, които се разделят според временни и извънвремеви принципи. Те се различават по молекулярните връзки, за които е присъща определена светимост, ъгъл на усукване на енергията или положение на светлинната вълна.
От древни времена съзнанието се дели на нисши егрегори (тотеми) и висши егрегори (небесни номи, които в древността резонирали със съзнанието на хората и с времето се превърнали в обект и задача на усъвършенстването).
Всяка характеристика на съвършенството е всъщност егрегор със собствена вълна, напрежение и дълбочина на проникване, която създава различна светлинна сила. Тотемните егрегори на съзнанието са по-слаби, макар да са временно по-активни и осезаеми. Те излъчват вълни в твърда, течна и газообразна среда, които впоследствие затихват. От друга страна, номите трансформират всяка вълна и създават вътрешна сила. Когато тотемните и номинални вълни си взаимодействат, те образуват преходни егрегори, където плоскостите на земята и небето се преплитат. Върху това се изгражда и т. нар. традиция – условията за приложно взаимодействане, усвояване и насочване.
От гледна точка на светлината, природата на усъвършенстването е озарение, при което енергията се предава чрез вълната и се създава светлинно съзнание. Истинската практика създава такъв тип поток от насочени частици с помощта на съзнанието, което може да излъчва светлина. Способността за вътрешно възприемане на тази светлина води до рационалното разбиране на ирационалното, т.е. извежда ни отвъд пределите на временната физика. И тогава висшето пространство се отразява в нас, а ние отразяваме висшето царство.
Така, пространството на съвършенството е обем, който можем да осмислим само в процеса на развитие, когато сме постигнали умението да взаимодействаме с това пространство. На нивото на светлината, взаимодействието с природата на съвършенството, със съзнанието на съвършенството е висша форма на молекулярна комуникация, достъпна за нас във временното пространство.
И макар че във временната природа е трудно да се достигне абсолютно съвършенство, ние можем да се съсредоточим върху процеса на развиване и установяване на това съвършенство, което ще ни даде възможност да създадем допълнителна сила и да взаимодействаме с по-висшите полета. Или в краен случай това ще ни даде възможност да приемем, че подобно взаимодействие е възможно и основата на този контакт стои нашата вътрешна светлина.
Автор: Олег Черне
18 октомври 2021
