Shop-user website Oleg TCHerne Shop-cart website Oleg TCHerne

Лимура

Страна: Русия

Лимура

Защо да живееш вечно, ако не знаеш какво е животът?
Лимура, „Градът на мъртъвците“

 

Когато бях на десет години, се сблъсках със следния факт: разбирах какъв е правилният начин да се прави масаж, но физически не можех да направя това, което разбирах. Опитвах, стараех се, но ми бяха необходими години, за да успея да се приближа до осъществяването на това, което разбирах.

Подобен тип ограничения се появиха и по-късно в творчеството ми – в рисуването, моделирането, шиенето. Сякаш виждах какво трябва да направя, но ръцете и тялото ми не бяха способни да го осъществят. Работех, стараех се, стремях се да направя това, което си представях, наблюдавах работата си, за да разбера какво ми пречи, защо не мога да се справя. Този стремеж много скоро ме превърна в преподавател.

В училище преподавах геометрия, алгебра, биология и химия. Учителите насочваха към мен за допълнителни часове най-небрежните ученици, и аз с въодушевление започвах да търся начин да представя информация така, че да бъде най-добре усвоена. Постепенно стигнах до извода, че „всичко зависи от основата“ и трябва да се търсят недостатъците в разбирането на тази основа, за да може човек да се научи да борави с по-сложна материя. В ученика трябва да се създаде интерес, той трябва да се научи да разбира, а не просто да се упражнява как да решава отделни задачи.

Моето себеизследване и работата с различни хора породиха нови задачи, доведоха до намирането на нови решения и до появата на въпроси, които нямаше на кого да задам. Паралелно с това се увеличаваха проблемите в тялото ми и търсех различни варианти за преодоляването им. Това ме накара в осми клас да се противопоставя на родителите и средата си и да се откажа от прекомерната храна и от живота, подчинен на редицата болести, които ми бяха открили. „Дали да умирам бавно цял живот или да рискувам да поживея, макар и малко, със собствените си сили?“ – мислех си аз и спрях да следвам предписанията на лекарите. Рискувах и се впуснах в търсене, което превърна живота ми в увлекателен експеримент.

По този начин забраната за активно движение още от детството ми се превърна, когато станах на 18, в сертификат за международен инструктор по групови фитнес програми. Това подобри малко физическото ми състояние, научи ме на дисциплина и да преодолявам себе си, но усещах, че животът, посветен на фитнеса, може да продължи до 30-годишна възраст, след което става празен.

Затова продължих своето търсене и започнах да изучавам пилатес, усъвършенствах се, преподавах и виждах ефекта. Пилатес ме научи да усещам повече, да разбирам и да контролирам тялото си.

Но веднъж по време на поредното сертифициране в Новосибирск попаднах на ИНБИ занятия по багуа-джан, водени от Айрат Марданов. Спомням си как гледах аудиторията, която се състоеше от хора на около 50 години, които правеха всичко с лекота, докато аз самата издържах до края на занятието, крепена само от мисълта, че международен инструктор не може просто така да се откаже. Изведнъж осъзнах собствената си немощ, дори инвалидност, що се отнася до привидно прости задачи. След няколко часа си дадох сметка, че усещам краката си – живо усещане, което изживях в началото, когато започнах да се занимавам. Това бе началната точка, която определи пътя ми по-нататък.

В ИНБИ започнах да задавам своите въпроси и всеки път от различни хора получавах един и същи отговор: „На този въпрос може да ти отговори само ЧОМ“. Така в живота ми се появи ЧОМ – човек, към който трябваше да отправя всичките си въпроси. Първата ми среща с него се осъществи през пролетта на 2008.

„Ако си задаваш въпрос и нищо не може да те откаже да търсиш отговор, тогава може би трябва да тръгнеш с ЧОМ по пътя на алхимията“. И досега си спомня въпросите, които тогава му зададох, в които трупам опит: практикувайки алхимия, аз търся отговори и така намирам все нови и нови въпроси. Това води до всестранно развитие и ми позволява да намирам все нови и нови аспекти в себе си.

Сега съм инструктор в даоисткото направление на ИНБИ, програмист и дизайнер, който не забравя целта си – да се усъвършенства и да бъде носител на знанието за масажа, който обединява, хармонизира, трансформира реалността и подобрява костите.

INBI Даоистка алхимия, INBI България