Libertad que Ama

Практически опит — от 1993 година

Едуард Лазарев – Libertad que Ama (Свободата, която обича).

С решението да се родим и съществуваме започва създаването на нашия собствен свят, нашата собствена вселена. Независимо че всички живеем заедно, в едно общо пространство, всеки го възприема по свой собствен начин, придава му свой смисъл и го изпълва със своя собствен опит. И всяка среща с друг човек е среща с друга вселена, която ни изправя пред въпроса дали да я приемем или не.

По пътя си срещаме множество такива вселени. И срещите и взаимодействието с тях ни учи – това е всъщност пътят ни. Живеем в опит да се интегрираме, да постигнем цялост и хармония с този нов свят. Ако успеем да отворим себе си към тази нова вселена, без да изгубим себе си, този опит ще ни обогати. Но за да постигнем това, първо трябва да пречистим себе си, съзнанието си. Това пречистване ще изясни целите и задачите ни и ще зададе посока на развитието ни.

Има ли камъкът съзнание? Можем да проверим, единствено ако сме се пречистили, ако успеем да се синхронизираме с камъка, да станем камък. Имат ли водата и огънят съзнание? Можем да разберем, единствено ако се пречистим. Това ще ни изведе до изворите, до първопричините на битието, в цялото им многообразие. А това многообразие е съставено от прости елементи, няма тайни в света, сложността е неспособност да разбереш простото.

Това е същността на традицията, същността на алхимията – да достигнеш до най-простите елементи, до живата есенция, и въз основа на тази база да твориш останалото. Да твориш собствения си живот, собствената си вселена, пречистена и кристализирана. Традициите не ни учат да бъдем част от тях или тяхно копие, те само ни помагат да намерим себе си – в средата, в която съществуваме.

Когато ме питат кое ме е накарало да се обърна към индианските традиции, аз предлагам да надскочим рамките на собствената си вселена и да разгледаме въпроса от друга страна, и да си представим, че не аз съм ги намерил, а те са намерили мен. Този поглед може би ще ни позволи да надхвърлим рамките на стереотипа и тогава пътят ни ще се превърне от пътека в пространство.

Представете си плод, който виси на дървото. От една стана, той е просто плод, но от друга – потенциално дърво. И осъзнаването, че плодът е всъщност потенциално дърво изисква време и специфични условия. Много често ние дори не подозираме какъв потенциал носим, докато той не се реализира. Аз самият още като дете усещах нещо, което не можех да облека в думи, онова, което ме изведе до пътя. То се разкри постепенно, докато реагирах на възможностите, които светът ми предоставяше.

Затова мога да кажа, че в известна степен бях повикан. И този зов бе скритият потенциал, онова огромно дърво, чиито плод бях аз. Няма значение през какво преминава човек, какви методи за реализация избира, в крайна сметка важен е целият му път – от началото до края. А на въпроса „защо точно те“, мисля, че отговорът е такъв: тъй като така е избрал духът (или можем да изберем друг синоним – душата). На всеки път се появява фар, учител, отговарящ на природата ни. Така и на моя път се появиха ключови фигури и учители. Благодарен съм на всеки от тях!

Когато говорим за „индианските традиции“, първо трябва да се вгледаме в същността на това понятие, което препраща към коренното население. Всяко коренно население е описвало света и е взаимодействало с него по свой собствен начин. Мислите, че даоизмът произлиза от нещо друго? Или алхимията? Когато използваме терминът „индиански практики“, ние съсредоточаваме вниманието си върху тях, но погледът ни остава едностранчив, ако си мислим, че някъде там съществуват индианци (коренно население), които притежават нещо, което на нас ни липсва. Такива традиции съществуват по цял свят в езическата епоха, дори на територията на съвременна Русия. И техните практики за пречистване и усъвършенстването на уменията им водят до появата на методи, достигнали до наши дни. Едни от тях се видоизменят заради промяната в светогледа, други обаче остават недокоснати.

В основата на метода, който използвам в семинарите си „Темаскал“, е желанието ми да доведа практикуващите до едно състояние на отвореност, откритост, вместо да им давам определен набор от инструменти, техники и последователности.

Когато човек временно престане да бъде фокусиран, но запази вниманието си, кръгозорът му се разширява. Индианците наричат това „преминаване от виждането на мишката към виждането на орела“. За тази цел трябва да се освободим от някои неща. Пристъпването в нещо ново и непознато винаги изисква „позволение“. Позволението обаче е само едната част. За да постигнем хармония в новото пространство и новите възможности, ни трябва воля и искреност, в противен случай няма как да постигнем цялостен, центриран свят, нито да усвоим нови знания и състояния.

Както четирите посоки изток, запад, север и юг лежат в основата на нашето пространство, така и Смирението, Волята, Искреността и Целостта са осите на нашето съществуване. Основната грешка на човека, който търси обновление, е да се опитва да намери определения за този нов свят с помощта на стари образи и разсъждения. Новото е ново именно защото не може да се опише и е необходимо време, за да намерим необходимите нови определения – и на съзнателно ниво и на нивото на физическите усещания в тялото. Това се случва, когато намерим стабилно място в това ново пространство, а самите определения идват от действията.

***

Едуард Лазарев носи пътеводното име Либертад ке Ама (Libertad que Ama). Практикува в клуб ИНБИ над 26 години, в които усвоява различни практики и традиции на даоизма, будизма, самураите, таи масажа и шаманите на Латинска Америка под ръководството на ЧОМ. Основател е на Московския Кендо клуб и клуба Шогун Будо (Shogun Budo Club).

В момента е основният представител на клуб ИНБИ в Испания, където води семинари и занятия по даоистките и индиански направления. Последните 12 години работи активно и се развива според индианската традиция на Червения път (Camino Rojo), и през всички тези години преминава постоянно обучение под прякото ръководство на старейшините на тази традиция Аурелио Диаз Тепанкали, Рамон Анхел и Пеещия Койот. В обучението си е преминал основните посвещения в Търсенето на виденията, Танца на слънцето и Танца на звездите. Той е постоянен член на Съвета на планината в Сиера Еспунха. В момента води традиционните индиански церемонии Темаскал (Къщата на горещите камъни) в Русия и Испания.