Shop-user website Oleg TCHerne Shop-cart website Oleg TCHerne

Свещената церемония на Матето

Свещената церемония на Матето

Живеем във времена когато вихрушката на живота повлича всичко около нея. Когато хората са като кукла на конци управлявани от кукловодът наречен Свят. В такава ситуация да се доближиш до разбирането, да възстановиш и пресъздадеш една Свещена церемония, се превръща в изключително сложна задача.

През вековете традициите на коренното население на цяла Америка са погълнати, унищожени или просто са останали скрити. Ако става дума за Церемония, тогава би следвало да се отправим към човек, който реално представлява дадената традиция и която, разбира се, извършва в своето място на силата. Поради тази причина, е важно човек да обикаля света в търсене на малкото останали живи Майстори готови да споделят с нас тяхната връзка с пространството.

Но въпреки това и по причини, които ни подтикват, все пак можем да помогнем да съхраним жива традицията на Церемонията. Тя е свещена, но за съжаление се е превърнала в обикновено действие, което най-вече населеното на Латинска Америка, извършва автоматично.

Ако искаме да се потопим в сърцето на една лична церемония, тогава следва да сме изключително отговорни за нашите действия и да знаем, че тя ще е лична за нашето най-интимно същество.

Преди всичко, трябва да изберем елементите, които ще използваме въз основа на това, което ни казва нашето сърце и ако е възможно, нашият енергиен център, който ще разбере сериозността на действията ни. Пространството, в което тя ще се реализира, трябва да бъде свещено и възможно най-подготвено, ако ли не, то поне нека вашият вътрешен свят е подготвен и да работи така, че да накара външният свят да изчезне докато трае Свещената Церемония.

Кратунката (исп. calabaza) за Матето, трябва да бъде чиста и изработена единствено от растение. Тоест, направена от тиква и не от друг материал. За съжаление, „пазарът“ е унищожил 90% от трева Мате и да се намери истинска коства доста усилия и търпение, но точно това Мате е, което трябва да търсим.

Bombilla или сламката, трябва да бъде от тръстика или от сребро. Двата материала са единствените, които позволяват да се осъществи връзката на кратунката с тревата Мате и с нашият Дух. Всичко останало, което се предлага на пазара е с цел консумиране без въвличането на ума в задачата и тук отново всичко зависи от това какво човек иска да постигне.

Веднъж щом сме събрали всички компоненти и се намираме на идеалното за нас място, церемонията може да започне. Трябва да разбираме, че нищо няма да се постигне без участието на съзнанието ни в това, което правим. Няма да се случи Изкуството на Магията. Измерението на пространството ще ни разпознае, само ако пред това ние сме го разпознали.

Кратунката е съд подобен на котел, в който се готви специален продукт за нас и нейният корелат се намира в долната част на корема ни. Ако кратунката се наклони, съдържанието ще се разсипе. Същото ще се случи и с нашето тяло. Ако го наклоним без контрол, няма да остане какво да готвим вътре в нас.

Затова, по време на целия процес човек трябва да бъде съзнателен за своето тяло и да съхранява максимално правилното му положение, използвайки сламката, използваме и нашата Ос. Приготвянето на Матето изисква усилие на единност в цялото ни тяло. Първата ни церемония следва да извършим винаги сами, да „запечатаме“ приобщаването ни с Кратунката и с напитката. Веднъж щом сме я извършили, няма да искаме да се разделим с нея. Ще ни съпътства във всяко пиене на Мате и ще ни придружи дори на небето споделяйки я с нашите най-близки.

Петте ни сетива трябва да са на разположение при консумирането на свещената напитка. Използваме осезанието, за да се свържем с кратунката и с тревата Мате, слуха, за да чуем какво иска да ни каже тя, обонянието, за да разпознаем себе си като част от този естествен свят, зрението, за да забележим всеки милиметър от смляната трева, всяка повърхност на намокрената част от напитката или на сухата й такава, пазейки в себе си тайна, която чака да ни разкаже. И накрая, вкусът, който ни кара да отлетим и да се върнем в света, от който никога не сме си тръгвали.

Седейки в правилна позиция, следим за това вътрешната ни „кратунка“ да бъде изравнена с тази в нашите ръце, напълно концентрирани върху задачата да станем едно с пространството, уважавайки факта, че сме част от Измерението, гости, които да се грижим за него, а не да взимаме. Приготвяме водата на не повече от 70 градуса. Разделяме тревата мате на две в кратунката и заливаме с вода така че да намокрим само половината. Слагаме сламката вътре, запушвайки горния й отвор с палец и се отправяме на пътешествие, което ни предлага тази напитка, този еликсир роден от земята на Южна Америка. Една легенда, която става реалност в нашата уста. Само тогава оживява историята на бог Тупа, на Розовия Облак и на Пораждащата Девойка, която се грижила за своя баща докато накрая се превърнала в растение Майка, а той в тиква.

Ще продължим да държим жива традицията на тревата Мате в името на всички, които са знаели как да извлекат цялата сила на това прекрасно растение, което дарява мощ на този, който го уважава и почита. Само тогава разбираме, че можем да общуваме със света на Растението Майка, на могъщата растителна вселена.

Церемониите на инициация с Растението Майка, които сме направили ще бъдат наша подкрепа и на Небето, както са били на Земята. Силата на Пачамама (Майката Земя) ще ни бъде дадена от момента, в който обещаем да си общуваме с нея и Церемонията с Мате е един от езиците на комуникация. От нас зависи колко силна и продължителна ще бъде тази връзка, от умственото усилие, което сме склонни да положим, за да продължи да живее в ръцете ни. Не е нужно да бъде разпространена, нито изисква обяснения, само иска от нас да обещаем да отдадем тялото, сърцето и ума си, за останалото ще се погрижи Великият Дух.

Нека бъде дълъг животът на Свещеното Растение наречено Мате! Церемонията продължава да живее чрез всяко нейно пиене, посредством свещения акт, който извършваме. Нека се припознаем в Церемонията и да бъдем част от Ритуала в който е участвало коренното население на тези земи, да бъдем част от Силата.

Ако сме способни да удържаме усилието да сме осъзнати в намерението си на тази Земя, то тогава Пространството ще ни благодари и ще ни позволи да почувстваме Силата на Великия Дух на растението Мате.

+Лекуване с Растението Мате

Лекуване с Растението Мате

Автор: Мауро Пачак

Както вече казахме, Йерба Мате е родителско растене и като такова то приветства всяко друго растение, не се конкурира с него, нито променя вкуса или енергийното си предназначение.

Йерба Мате може да бъде поднесена с безброй много билки. Но, за да се отключи нейното лекуващо свойство, би следвало да се използват билки с вече известни медицински действия. Така, резултата, който ще имаме е към силата на Йерба Мате да се добави и посоката на „поканеното“ растение. Ако например човек иска конкретно да реорганизира енергийната структура на белите си дробове и е запознат с това, че Дивият Джинджифил притежава тези свойства, то това което трябва да направи е да добави малко от него в обичайната доза в кратунката си и то ще бъде прието от Йерба Мате с отворени обятия. Ще види, че основният вкус не се променя, а енергийната работа вече има посока.

Както винаги казвам, когато работим с растенията е наше задължение и отговорност да даваме насока на неговата работата ако искаме да подсилим или излекуваме даденото място. Ние сме тези, които трябва да насочваме връзката на билката с дадения орган. Човек е като навигатор за растението ориентирайки го накъде трябва да се насочи.

Работата на Йерба Мате с други билки е да се използва неговата сила като превозно средство за другото растение.

От качеството на използваните материали зависи и резултатът, независимо какво се използва – растения, семена, специални препарати като кристали, еликсири и т.н. Резултатът ще е пропорционален на сериозността и поетата от нас отговорност.

Но, преди всичко се изисква от човека, който използва този метод на работа, да бъде напълно съзнателен в това, че работи активно, за да помогне в лечението. Не става дума за това да е „търпелив“, както в западната медицина, т.е. спокойно да седи и да чака, а обратното, да е „активен“, т.е. да работи над действието, за да постигне целта си. Ако Вие сте Практикуващ, Алхимик, Медитиращ и т.н., то чудесно ще разберете какво имам предвид.

Пачамама (исп. Pachamama – Майката Земя) ни закриля, подкрепя ни, предлага ни една цяла Вселена за да използваме, но нашето споразумение с Пространството, с Измерението, в което живеем, трябва да бъде напълно осъзнато, без трикове и преки пътища. Тя не изисква нищо специално от нас, тя ни кани да споделим всичко с живата Вселена.

Част от нашата работа е да бъдем нещо повече от хранителен продукт за Земята, когато костите ни се разлагат в нея. Ние сме малка част от огромна верига от елементи. От нас зависи как ще общуваме с ИЗМЕРЕНИЕТО, нарочно написано с големи букви. Да използваме природата взимайки от нея само това, което ни е угодно и да изхвърляме останалото, е част от това, което модерността е направила; е част от това да се забравят основните принципи на първоначалните народи, от древни времена. Това е решение, което трябва да се вземе под внимание при оценката на нашето поведение и това, което очакваме от нея в този преходен момент, през който преминаваме днес.

Съществуват безброй приятелски растения, които могат да се използват с Мате. Такива, които подхранват мозъка, стомаха, белите дробове, сърцето… Накратко, имат множество приложения. Дамиана, Каркеха, Маточина, Лимонова върбинка, Буррито (Aloysia polystachya), Полски хвощ, Eрихонска Роза, Коприва, Мента, Лютива Мента, Муня (Minthostachys mollis) и прочие билки от нашата любима Майка Земя, по-голямата част, от които родени и отгледани в подножията на Планини и Сиери под грижата и надзора на Апус, духове на първите обитатели на планетата, на Каменните Хора.

Течни препарати с масла, спирт, светена вода, дори мед във всичките му състояния, са често употребявани по цяла Южна Америка. Проучете, попитайте по-възрастните, спомнете си какво бабите и дядовците ви са използвали като народна медицина.

Йерба мате може да бъде като голям път на който човек да постави своята количка и да я отправи накъдето пожелае.

Що се отнася до мен, аз съм доста методологичен в употребата на „гости“ в моята кратунка. Ако е растение, тоест листа, цветя или стъбла, трябва да ги поставям до сламката, където се сервира топлата вода. Ако те са важни растения или много близо до мен , като например листата на Кока и Лимонова върбинка, поставям един или два в сектора, където йербата остава суха, като поставянето на малък олтар в моята кратунка, излагам ги, за да им се наслаждавам гледайки ги и им давам почетно място в моето Мате. Организирам пространството на кратуната, проектирам го както някой, който пише на лист хартия.

Някои билки или течни продукти се смесват напълно с йербата. Например, ако е кристал, който се капва при всяко сипване на вода в матето, то трябва да бъде поставен точно където е сламката.

На който му харесва употребата на кристализиран мед, предлагам да постави малка топчица то сламката, но от страната на центъра на кратунката, така че всеки път когато се намокри с вода, да се смесва с напитката.

Не използвайте вода на повече от 70° и ако трябва да използвате билка, която се заварява на 100°, то тогава я пригответе отделно и я изчакайте да изстине до 70°.

Съществува напитка, която се приготвя с плодове с подхранващо действие, а не лечебно, но за това ще говорим в друга статия.

+Силата на Йерба Мате

Силата на Йерба Мате

Автор: Мауро Пачак

Йерба Мате е родителско растение с изключително качество, тоест, Растение на Силата. Бидейки дълбоко уважавано от Традицията като свещено, е почитано в различни видове церемонии. Тъй като е „родителско“, в него могат да бъдат намерени защита, храна и достъп до знанието ако човек познава правилните координати.

Тези, които нямат способността да разберат каква е Силата, която това растение дава на хората, поне лесно могат да разпознаят хранителните му свойства и мигновеното благосъстояние, което то предоставят на човека, когато го използва.

Историческите разкази свързани с него свидетелства за това, което говоря. Оригиналното население, особено тези, които са се заселили в района на Игуасу и околностите му са го използвали още от самото начало. Има регистри от кратунки и сламки датиращи от най-древни времена. Известни са редици истории и легенди за тези племена, които го определят като защитен дух на племето и го свързват с Бог Тупа и Каа Йари.

От друга страна, в регистрите на колонизаторите се споменава употребата на напитка, която дава мощ и сила на завладените племена. Разказите говорят за малко съдче от естествен материал и платнена торбичка привързана към кръста на местните, което им давало невероятна сила. Това описвали няколко от така наречените „Хроникьори по завладяването на Америка“.

По времето на установяването на испанците на територията на Южна Америка от Католическата Църква била забранена употребата на Йерба мате, тъй като била свързана с непризнато от нея божество. Това сочат записки от онова време. Също така говорят и за ежедневната му употреба, която достигала до килограм на ден, на човек. Поради същата причина, коката се превърнала в разменна монета за робите.

Шамани и пророци го използвали в церемониите си в търсене на сила, за да увеличат енергийната сфера на човека. До ден днешен съществува церемония гуарани, в която шаманът се свързва с Измерението и посредством клонка от йерба дава нови имена на своя език на децата, които още нямат такива. В същата церемония съм виждал как лекуват и гадаят. Докторите, които лекуват с естествени продукти и работят на ниво Земя, го използват като част от своята mesa¹ (одеяло или плат, което е Божие творение).

Трудно е да се сметне точно колко хиляди тона се консумират годишно от тази наследствена билка в Латинска Америка и по света.

Който установи връзка с него се стреми да я задържи със всички сили в живота си. Не става дума за някаква зависимост, нито за навик, а лична нужда от приемственост. Няма никакви признаци на физическа абстиненция, които могат да бъда предизвикани от алкохола, захарта или токсичните лабораторни субстанции.

Лесно се разпознава връзката, която се осъществява между човека и растението, по-точно казано, приготвената напитка. Ефектът се чувства мигновено и усещането за удоволствие също, стига човек да е способен да разбере, че това не е просто напитка, а че в нея живее естествен дух. Една традиция запазена с векове може лесно да бъде уловена от потребителя. За да усети промяната, която трябва да бъде направена в допълнение към спазването на това, което се случва, човек трябва преди всичко да има и търпението да практикува изкуството на усвояването. Тоест, да разберем какво влиза в тялото отвъд физическото. И, мога да ви уверя, че в същото време усещането става осезаемо, физически разбираемо.

Тъй като е родителско растение, дружелюбно приема всеки друг вид билки, като ги прегръща и включва в своята структура. До такава степен, че икономическото желание на капиталистическия човек го е накарала да смеси йерба мате с други билки и/или разновидности на Illex (от семейството на Illex Paraguayensis), които не са Yerba Mate и които служат само за понижаване качеството и разходите за неговата комерсиализация. И в първите няколко употреби на мате е много трудно за вкуса на нетренирания човек да повярва, че това не е същата напитка и колкото повече пие, толкова повече силата на напитката се понижава поради липса на естествена йерба.

Истинските тареферос (исп. tareferos – хора, които ръчно събират растението) правят лична молитва за защита, преди да започнат събирането му, където от растението се иска разрешение да се отрежат листата му без да го увреди, което е защита и за самите хора, тъй като се оказва опасна задача за евентуални порязвания и злополуки. В същото време се моли закрила и за семействата им, които ги чакат да се върнат по домовете си, защото събирането на реколтата ги държи дълго време далеч от тях.

Неговите енергийни свойства са описани в безброй статии, където са проведени проучвания за намиране на всички видове витамини, минерали и други хранителни елементи. Но освен това, за тези, които имат основна чувствителност за разбирането им, е лесно да разпознаят, че растението има свой собствен живот.

Когато е младо, зелените му листа имат много специфична яркост, когато вече е възрастно, дървото Yerba Mate получава силно, здраво присъствие, с разпознаваем аспект на мощна баба закрилница, която дори предизвиква известно чувство на страх, когато се изправиш пред нея.

Предлагам ви, ако имат възможност някога да се спрете пред растението йерба мате, за да го наблюдавате и ако е в рамките на вашите възможности, опитайте се да медитирате пред него и да влезете в общение и съзнание с растението. Ще намерите истинска история, която да изучавате лично. Ако силата на концентрация и абсорбция на човека е по-развита, е възможно да постигне същия резултат и с вече смляното мате готово за употреба. Разбира се, трябва да имате истинска йерба, а не такава от търговския пазар, която като цяло не е много чиста и е лошо направена.

И накрая, най-сложните и най-висококачествени сортове сега зависят от вида на смилане и способа на сушене на растението, тъй като резултатите променят напълно начина на усвояване и съединяването му с организма.

¹Бел. прев. В церемонията, mesa (меса) се нарича одеяло или плат, в който шаманът държи своите предмети на силата, кристали или растения, които използва по време на нея.

+Приготвяне на Мате

Приготвяне на Мате

Автор: Мауро Пачак

Действие, което се извършва автоматично, което се повтаря милион пъти на ден вече повече от 100 години, води до сериозен риск да загуби цялата си естественост и особено потенциала, за който е създаден.

В Уругвай, Аржентина, Южна Бразилия, Парагвай и Чили, ежедневно се пие Мате и то няколко пъти на ден. Това, което някога е имало специално предназначение, днес е погребано в рутина далеч от съзнанието. Подобно на пушачите, повечето пият мате с абсолютно празен ум, без дори да разбират какво правят. Просто пълнят кратунката и чайника с топла вода по същия начин, по който дишат или си мият зъбите.

Матето е напитка, която има дух, то е връзката между растението и човека, който го пие. Фактът че милиони хора не си дават дори минута, за да помислят какво правят, не означава че това действие трябва да се повтаря по същия безсъзнателен начин, тъй като по всяка вероятност, скоро ще се превърнат в животно без особено ум.

Седнете срещу кратунката и вземете времето, което Ви е нужно, за да се свържете със собственото си съзнание, с Вашата най-лична същност. Потърсете в главата си възможността да се концентрирате на това, което правите, тъй като в ръцете Ви се повтаря един Ритуал, който е бил създаден преди много години, нали така?

Намерете кратунката, с която се идентифицирате физически и емоционално, сламката, която би Ви представила и която е важна връзка и, накрая, направете усилието да потърсите това Мате, което би провокирало във Вас нещо повече от просто една горчиво-кисела напитка. Това растение е било във връзка с местните народи още от самото си начало. Било е забранено на територията на Вицекралство Рио де ла Плата (днес Южна Америка), тъй като ефектът, който имало над хората, се струвало опасен в очите на тези, които не разбирали нищо от това значи да усвоиш силата.

Пиенето на Мате може да се превърне в преструктуриране на собственото Ви същество в определен момент от деня, да освежи съзнанието и тялото Ви в мига, в който отпиете от тази течност. Или може да бъде нищо, просто действие, което всички извършват без да мислят, в което ще се насладите, в най-добрия случай ако Матето не е лошо качество, на топла вода със странен вкус.

По пътя си съм виждал кратунката да се приготвя по много начини и всички те са съвършени, стига човек да влага малко съзнание в това, което прави. Кой би оспорвал начина на приготвяне на Мате на работник трето поколение във фабрика за производство на мате, точно насред Мисионес¹, който след 10 минути ти подава първото му мате, вече готово за пиене според него. Той го поглежда, спира се да погледне формата на напълването на кратунката, слага сламката под ъгъл, който му се струва точният, пробва водата няколко пъти, накрая го поглежда още веднъж и чак тогава, разпознавайки себе си в него, ми го подава, за да започне пиенето.

Тук бих споделил моя стил, който произлиза от множество наблюдения и преживявания, които съм имал с матето в и извън моята страна. Пълня кратунката не повече от 70% от нейния обем. Заради вида и качеството на йербата (исп. трева), която използвам, не я обръщам, за да се махне финият прах, който обикновено се дължи на допълнителните евтини растения, които добавят към сместа, а само я разклащам леко, за да оставя под наклон тревата, сякаш е страната на планина, а там където би била долината наливам първата струя вода, която специално съм подбрал (никога не използвам чешмяна градска вода), намокряйки само едната част от нея. Точно там поставям сламката, чиито горен отвор предварително съм запушил с палеца ми и отново на това място наливам втората струя вода докато кратунката ми е готова за пиене. Това ще повтарям по време на цялата себада², стараейки се винаги да оставям една част от тревата суха. Сламката се мърда единствено и само от този, който пие. Може да я движи когато прецени, че е нужно за да намери друг сектор от сухо мате или когато по някаква причина трябва да възстанови формата му. В Уругвай, където се използва фино смляна йерба без пръчки, сламката се движи през малки четвъртинки по посока на часовниковата стрелка докато се използва цялата суха трева. Това е процес, който може да трае часове, да бъде спрян, за да се започне отново след известно време докато приключи.

Всяка йерба изисква определена температура на водата, която според мен варира между 65° и 70°. По принцип, се използва температура много по-висока. Помня в детството ми ми казваха, че е почти преди да заври. Това води до други ефекти върху тревата и много пъти съм ставал свидетел на сърдечни реакции, като сърцебиене и дори болка в гърдите, само заради ефектът от високата температура на водата.

Всеки акт на пиене на мате отнема не повече от половин до една минута. Колко сложно би било за човек да разбере, че извършва нещо Върховно, което принадлежи на традицията на тези, които са живели тук преди нас.

Послушайте ме и погледнете на нещата от друг ъгъл. Анализирайте, това, което следва и направете от Вашата себада Ритуал с Мате, опитайте да го направите сами, останалото го знаете. Освен това, този акт може да бъде повторен и в други процеси от ежедневието Ви.

¹Бел. прев. Мисионес – провинция в Аржентина, където за пръв път се започва отглеждането на Йерба Мате и днес е основна зона за производство в страната.

²Бел. авт. Себада (Cebada) се нарича действието на напълване на кратунката с мате, за да бъде изпито.

+Инструмент за гадаене

Мате. Инструмент за гадаене

Автор: Мауро Пачак

Дама на преклонна възраст, с извънредно бяла кожа, спокойно лице и вглъбен поглед. Тя седеше край неголям огън в затъмнена стая с пръстен под. Около нея димеше метален чайник почернял от непрекъснато използване направо върху огъня. Когато влязохме, тя направи дискретен жест и моят приятел бързо се оттегли, оставяйки ни насаме. Без да пророни и дума, тя запари мате от чайника. Гъстата бяла течност меко пълнеше кратунката.

Когато матето беше запарено, жената започна внимателно да го гледа. Бих казал, че тя го „четеше”. Това отне няколко секунди, след което тя ме погледна и ми подаде матето. Повтори това, когато аз й върнах празната кратунка, а след това и още няколко пъти.

Реших да наруша мълчанието и попитах защо тя постоянно гледа моето мате и не поглежда своето. Тя отговори, че през тази нощ няма потребност да узнае нищо ново за себе си, и че във всеки случай, любопитният в този момент съм бил аз, а не тя. Тя говореше много правилен, но не съвсем естествен испански. Лесно бе да се досетия, че това не е нейният роден език.

Аз поех моето ново мате, но този път също се поспрях, за да погледам в него, преди да го изпия. „Да!”, каза тя. „Ти трябва да се научиш да го четеш, а не просто да го гледаш. Тревата изписва думи върху бялата повърхност на млякото, те са като зелени думи върху бял лист. Съсредоточи се и чети без да бързаш за това, което матето иска да ти каже…” В онази студена нощ започнаха моите нови отношения с тази напитка.

„Дамата, чието име не може да бъде назовано“, се оказа жена с твърд характер и с необичайно силна способност за концентрация. Стъпка след стъпка, тя ми обясняваше как трябва да се чете върху повърхността на млечното мате, какво може да се научи за човека постепенно, след всяка нова отпита глътка мате, как може да се помогне на даден човек, за да се отстрани всякаква опасност, или всичко да се остави така, както си е.

„Предполагам, че в наше време говорещото мате е запазена територия на старите жени, защото останаха малко хора, които пазят спомени за традициите, но на практика и на всички вече не достига интуиция и чувствителност, а тези качества са присъщи повече на жените” – обясни ми тази жена. „Пишещото мате се възприема от хората с повишено внимание, защото не веднъж то е наказвало жените, които са злоупотребявали с него, разваляйки тяхната кожа.

Четенето на мате вече принадлежи към друг вид чувствителност, владеят го жени с определена структура, с други кости и плът. Хората са наричали моята баба и майката на моята баба „читателки”. Те можеха да познаят на мате абсолютно всичко. И не само на такова, което е било прясно изпито, но и на вече изсъхнала утайка, дори изхвърлена на земята. Познавали са и по течността от първото мате, по петната върху кратунката, по счупена сламка, по трепкащите пламъци на огъня, върху който се приготвя матето, по различни звуци на бамбуковата сламка, и т.н.”

Стана ясно, че в древността тези методи са били използвани предимно от жени, докато мъже са били вещи в лековитите растения.

Аз исках да разбера, дали съществува някаква връзка между четенето на мате и бъдещето на човека, но жената решително заяви, че една читателка никога няма да говори за бъдещето. Тази информация е само за лично ползване и никога не трябва да се огласява. Това е закон!

Слънцето вече проникваше през процепите на прозорците и моята спътница любезно ме покани да си тръгна. Всичко, което тя ми разказа за мен самия, и до сега продължава да се развива вътре в мен. Аз повече никога не я видях, но понякога тя говори с мен в сънищата ми.

+Бяло мате

Бяло мате

Автор: Мауро Пачак

В културата на пиенето на мате (която сама по себе си предполага определена последователност и внимание към процеса на пиенето), употребата на тази разновидност мате е нещо особено. Бялото мате притежава ярко изразени хранителни свойства. Мнозина го употребяват като течна храна, обичайно като лека закуска, и само някои консумират напитката със сладкиши, бисквити или препечен хляб. Напитката оказва благотворно влияние върху кръвоносната и кожната системи на организма.

Освен това, според индианците гуарани, бялото мате представлява и инструмент за защита. С помощта на тази напитка жените от племето предпазват и изцеляват своите мъже, деца и внуци. Напитката се използва и само като хранителен продукт със специфични свойства, и като своеобразен вътрешен талисман –той прониква в тялото по-скоро като някакъв обект, отколкото като течност.

Бялото мате се приготвя през зимата или в особено студени дни, пият го предимно сутрин или по пладне. Рядко това става през втората половина на деня и никога привечер или когато светлината е лоша. Старите индианци разказват, че само най-силните и най-смелите имали кураж да пият бяло мате през нощта, тъй като комбинацията между мате и мляко в нощно време привлича духове. Върху бялата повърхност парченцата от листа на мате образуват причудливи шарки и символи, които като че ли искат нещо да ни кажат…

Много често качествената информация относно история, обичаи и традиции, свързани с използване на мате, остава недостъпна за тези, които живеят извън териториите на отдалечени индиански племена на Южна Америка. И все пак няма съмнение, че матето е най-масовата напитка на нашия континент. Именно затова аз започнах да събирам сведения за бялото мате още в Буенос Айрес, където разпитвах свои познати, за да разбера до каква степен бялото мате е популярно сега и какво означава тази напитка, забулена в тайна.

Оказва се, че за много възрастни хора, които консумират мате и могат нещо да разкажат за него, млечното мате е само някакъв смътен спомен от детството. Само след дълги реминисценции хората са склонни да си припомнят някаква история, свързана с това мате.

Що се отнася до младите, те много рядко имат шанс да опитат такова мате. Някои от тях пазят откъслечни спомени, докато абсолютното мнозинство асоциира тази напитка с по-възрастни членове на семейството, например, баби, които се грижат за внуците. Те го свързват също така със семейни закуски или просто с визита на някоя стара жена живееща в съседство. Между другото, не ми убягна фактът, че лицата на моите респонденти се променяха, когато те си спомнеха за бялото мате: очите им заблестяваха и те говореха много по-живо.

И само по-възрастните хора намекваха, че с бялото мате е свързано нещо загадъчно и дори мистично. Като цяло, те с нежелание предоставеха точна информация. Всички обсъждания от този тип са се свеждали до приказки за обич и семейство, грижа за близки или се говореше за матето като за нещо добро, но прекалено силно, и че е по-добре то да не се употребява често. Някои от моите събеседници с мълчанието си показваха, че зад всичко това може да се крие нещо по-голямо.

В една зимна нощ, докато пътувах из родните места на майка ми, срещнах един стар индианец, пазач на паркинга пред хотела, където отседнах. Този човек пиеше мате постоянно… от кората на грейпфрут. Той използваше половинката грейпфрут като кратунка и там сипваше трева, запарваше мате и получаваше много наситена напитка.

Не ще и дума, аз бях поразен: в Аржентина мало и голямо пиe мате, но за първи път виждах някой да пие мате по този начин. С бягащ поглед и без да помръдва той продължаваше да запарва, да пие и да споделя с мен своето мате. Признавам, че отначало ми беше много трудно да се преструвам на сериозен, наблюдавайки тази сцена. Вероятно той беше усетил това и побърза да обясни, че използва матето от грейпфрут като силно тонизиращо средство, което прогонва сънливост, тъй като той трябва да пази паркинга цяла нощ.

Едва по-късно през нощта, когато се разприказвахме и аз споделих, че майка ми е родена в това село, аз почувствах, че възникналото доверие между нас ми дава право да го попитам, какво знае той за бялото мате. За първи път физиономията му издаде някаква реакция. Той ме погледна в упор, сякаш преценявайки, и очите му застрашително се спряха на орловия му нос. Пое си въздух малко по-дълбоко от обичайното и каза: „А, ти говориш за пишещото мате…”. Настана дълга и неловка пауза и след това мъжът изведнъж добави: — Аз не обсъждам такива теми. За това знаят жените и аз не искам да говоря за тези неща с който и да е било. Обаче, ако ти искаш да разбереш тези неща из основи, аз ще те заведа при една жена, чието име все още не мога да назова.
— Да, разбира се! — казах аз, стараейки се да не издавам своето вълнение.
И ние се разбрахме да посетим дома на тази непозната още на следващия ден.

Как да приготвим бяло мате

Бялото мате трябва да се приготвя в класическа последователност, но вместо вода се използва мляко. По-добре е да се използва натурално мляко (не нормализирано, и не мляко на прах) подгрято до 50-60 градуса. Ако имате възможност да накладете огън, подръжте в огъня пръчица от твърдо дърво, а след това върху обгорената му част поръсете качествена тръстикова захар. Когато обгорената захар образува върху пръчицата коричка, потопете пръчицата в съда с млякото. Това не само ще засили млякото в матето, но и ще увеличи силата на намерението на пиещия.

+Видове и форми кратунки

Видове и форми кратунки

Автор: Мауро Пачак

Като отправна точна би следвало да разглеждаме единствено натуралните кратунки, тоест тези от растителен произход, а не от друг материал като метал, керамика или стъкло. В много редки случаи приемам дървени, но единствено направени от дърветата Пало Санто или Рожков, заради техните лечебни и духовни свойства. А що се отнася до следване на традицията, то винаги трябва да бъде направена от тиква.

Спрямо своята история и географско положение, кратунките се различават помежду си.

В района на своя произход, в Игуасу, кратунката винаги е била отрязвана по един единствен начин, с отворено гърло. Това е най-често срещаният модел в Аржентина и съответства на народите на гуарани и началната популация на Бразилия, които режели „главата“ и оставяли най-тясната част отдолу, а най-широкото гърло горе, за да могат да се насладят на тревата и за да гадаят на нея след като свърши церемонията.

Те се различават само по техния размер. В зоните по-близо де днешна Бразилия, около водопадите на Игуасу са характерни големите кратуни, бих казал дори, огромни, даже комбинирайки две, една много голяма с друга, просто голяма, която да приеме матето. Оставяйки настрана силата, която дава церемонията по пиене на едно такова мате, днес този обичай се е адаптирал в пиенето на мате в продължение на много часове, средно между 8 и 12 часа на ден от едно и също мате и количеството използвана трева спокойно може да достигне до 300 гр. на всяка кратунка.

Всичко това се дължи на безкрайната му употреба достигайки в някои случаи до цял ден. В Бразилия се знае като Ciamarao, това е начинът по който звучи думата на португалски, която се е адаптирала в значение на голяма кратуна, характерна за тази зона.

Уругвай също привнася своя специфичен модел на отрязване на голяма кратунка, но преди гърлото оставяйки го широко, но по-късо на височина. В Парагвай се следва бразилския модел, а в Чили – аржентинският. Границите са само външно творение на дадена култура, но не са истински бариери, а просто социални.

По време на испанската колонизация и когато Традицията победила забраната на употребата му, а богатите семейства вече се били приспособили към пиенето на мате, започнали да се различават и по използването на тиквата. Първо я режели наопаки оставяйки много тясно гърлото. Колкото по-тясно било, толкова по-добре. Търсели специално много малки тикви, които боядисвали в черно и които декорирали в злато или сребро. Слагали им три крачета, за да могат да стоят стабилно. Често ги пращали за производство при изящни занаятчии на сребро в днешна Боливия и Перу и от там се връщали обратно към домовете на представителите на властта. В зоната на Алтиплано, кратуните били използвани като погребални орнаменти декорирани с истории от живота на почетения починал, потвърждавайки отново, че кратунката затваря в своята форма специфично запечатване на енергията, която се „готви“, трансформира и съхранява по специален начин. Понякога била отрязана отгоре, но винаги се запазвала цяла тапата, а вътре се съхранявали скъпоценности и лични съкровища на погребания.

За да се различават от местното население, креолите (латиноамериканци от европейски произход) започнали да използват малки тикви, но без прескъпа сребърна декорация. Тъй нареченото Mate Galleta (исп. мате бисквита), което представлява не голяма по размер кратунка във формата на бисквита, която се реже през една от страните й, оставяйки симпатична форма, която понякога има дори нещо като малка дръжка, което е гърлото на тиквата.

Тиквата, от която се изработва е декоративно растение и има различни специални и определени форми според вида растение. С годините се е развило цяло изкуство в начина на подбор на тикви, на декорация и на видовете на рязане и прочие орнаменти свързани с нейната форма. В малкото музеи в Аржентина, могат да се видят невероятни екземпляри на матета /кратунки. Аз лично имам 64 различни за ежедневно ползване, които зависят преди всичко от състоянието ми свързано с това какво искам да получа от матето този ден.

В зависимост от размера, връзката с напитката е различна и по тази причина варира и количеството трева и, разбира се, интензивността на силата му. В същото време ще зависи и от опората му в ръката ми, дебелината на стената на кратунката, покритието й, кожа с или без косми, т.н. Това, което ще се случи е взаимообмен между нея и този, с когото влиза във взаимодействие.

Декорацията е способът чрез който артистът е изтълкувал трансформацията и игра с пространството, което заобикаля човека, който го пие. По същия начин е и ако е използвал цветове, кристали или благородни метали, злато и сребро, преди всичко. Кратунката трябва да се наблюдава, да се чувства отвътре и тълкува напълно съзнателно какво се чувства, тоест да се мисли за следващата и здрава връзка, която се приближава.

Накрая и като част от същата система е сламката, връзката по която се изкачва течността. Както казах преди това, тя трябва да бъде сребърна или бамбукова. Останалите материали са част от пазара и са извън моя интерес. Може да е ниска проба сребро или декорирана със злато, скъпоценни или полускъпоценни камъни, но е важно да са направени изключително от тези два материала.

Сламката е тази, която позволява да се целуне растението. По същият начин, по който пурата в Церемониите с Табак, позволява да се целуне дима. Тук директното общуване се осъществява посредством отвора и самата сламка. Затова е толкова важен видът сламка, материалът, стилът и формата й.

Месното население използвало само от бамбук, а заможните семейства използвали огромни сребърни сламки декорирани с всякакъв вид орнаменти. Докато първите показвали простотата и чистотата, останалите търсели да отгатнат мистериите на пространството посредством красноречивите декорирани сламки с голям размер.

Днес, запазвайки един от тези два материала, смятам че е достатъчно, за да се започне. След това, когато връзката е по-цялостна и дълбока, човек ще разбере какъв вид и защо следва да използва именно един или друг вид Сламка.

С прав отвор, с голяма или малка основа, с Андински рисунки, с геометрични или езотерични фигури. Стига съзнанието да участва във взаимодействието с напитката, този който пие мате разбира какво го моли духът му когато извършва личната церемония.

+Ексклузивно мате Ben Chelero

Ексклузивно мате Ben Chelero

Матето „Бен Челеро“ ни говори на изгубения език на растенията. Днес не са много растенията, които да се употребяват масово и да са запазили своят език и екосистема. Матето е уникално с това, че вирее само в определена екосистема. Само че и това, за съжаление, не го спасява от загуба на езика, тъй като технологичният процес днес е дотолкова опростен, че силата в растението не може да се запази.

Матето „Бен Челеро“ е не само полезно за здравето, но е и съхранило своят език, връзката си със силата Тупи (божествената сила на индианците от племето гуарани, които са започнали да култивират това растение по един мистичен начин).

Даже в Аржентина (единственото място, където днес се отглежда матето като билка) е трудно да се намери истинско мате, ако не се следи за целия производствен цикъл. Матето Ben Chelero е направено специално със задачата да се получи максимално качествен продукт, като се запази нужното ниво на всеки етап на производство. В резултат получаваме едно ексклузивно мате, приготвено по традиционен начин и запазило всички минерални качества на растението.

Матето «Бен Челеро» не се произвежда по промишлен път и представлява авторски продукт, създаден под ръководството на известния аржентински шаман Мауро Пачак. Това е едно не само уникално, но и изключително полезно мате, което се отглежда в екологично чисто място. Технологичният цикъл изцяло се контролира – от събирането на реколтата, до сушенето и естествената ферментация, което позволява да се запазят всичките особено полезни 24 минерални компонента на матето.

Купить

Автор: Мауро Пачак

INBI България

Видео

  • Как да пием правилно мате. Част 1

  • Как да пием правилно мате. Част 2

  • Как да пием правилно мате. Част 3

  • Как да пием правилно мате. Част 4

  • Как да пием правилно мате. Част 5

  • Как да пием правилно мате. Част 6

Препоръчваме по темата