Богатството и човешката психика
Богатството произтича или от усилията на човека, или от участието му в определен енергиен поток. Това означава, че забогатяването е процес, който остава или неотчетен от човека, или само частично отчетен (налице е умствено съ-участие), или е условно напълно отчетен (когато човекът си проправя път през тръните към звездите). Така се оформя нравът и поведението на човека, което определя житейските му интереси и, следователно, поведенческите механизми в отношението на човека към ресурсите му.
Наличието на много пари (неконтролируемо богатство) не само означава липсана енергийно богатство, но и често опустошава вътрешния свят на човека, тъй като парите започват да си играят с притежателя си. Човешката психика страда не само от постоянните мисли за недостатъчност или усещането на презадоволеност, но и просто от честите разговори на подобни теми.
Когато често казва, че нещо му липсва, човек изпада в пълна зависимост от тази липса, дори и всъщност да има много. Богатството предполага винаги да се съпоставяме със себе си, със своите действия, да мислим за печеленето и губенето, и най-вече за това какво имаме и защо го имаме. Богатството е постоянно напълване, докато необходимостта да си починем от това, което ни носи дивиденти, всъщност означава, че сме се превърнали в човек, носещ тежко бреме.
Богатството е не само материално, но и психическо бреме. Изработените реакции, предизвикани от придобиването или невъзможността да придобием нещо, създават определена рационална или ирационална действителност. Това означава, че метафизиката на богатството формира временната или безвременнафизика на пространството около човека.
Изключително важно е какъв вътрешен свят ще си изградим и какъв свят ще изградим около себе си. Няма как да изградим света около себе си, ако не сме изградили вътрешния си свят. Освен това построеното или ще служи на нас, или ние ще обслужваме него. Да обслужваш богатството означава да се превърнеш в негов роб, докато важно при богатството е да взаимодействаш с енергията на придобиването. Богатството, което не се възприема енергийно, не просто не ни напълва, то ни загробва.
Парите винаги са дар към пространството – или директно, или благодарение на мисленето, формирано чрез парите. А човешкото мислене зависи от това, което всъщност го подхранва, не от това какво мислим по въпроса. Демонстрациите също подхранват човека, те създават временна задоволеност, но и зависимост от същите тези демонстрации, които трябва да намерят паричен израз. За много хора парите са се превърнали в заместител на вярата, което ги настройва не към духа им, който се счита за нематериален, а към материални притежания.
За мнозина богатството е власт, пари, наличието на жена или мъж, които неизменно са обвързани с това, което поддържа това наличие, т.е. парите.
Богатството е тук и сега, а не желанието нещо да се случи. Когато желаем нещо да се случи, често развиваме желанието да желаем. Така, дори да достигнем или получим желаното, ние продължаваме да желаем нещо друго – просто едно желание заменяме с друго.
Затова парите са на практика модел, определящ съществуването на човека и обществото, базиран на отношението ни към това, което употребяваме.
Автор: Глеб Ду (Олег Черне)
18 ноември 2021
