Анатомия на духа
„Анатомия на духа“ е понятие с много функции – то е свързано с природата на пораждане на човека, с макрокосмичните закони на битието и с условията на извънвремевата природа.
Представата за духовното е свързана не само със знанието за духовния опит, но и с умението за осмисляне на собственото ни битие, на природата на съществуването ни. Опората на духовното съществуване е процес, който изисква постоянно участие и не може да бъде изведен от абстрактния опит или съждение. Това е процес на одухотворяване на собствената ни природа или, по-просто казано, на изграждане на духовен живот в условията на материално съществуване. Ако не вземем предвид природата на духа, тогава ние лишаваме живота си от духовен смисъл и съдържание.
Духът има телесен израз и неговата анатомия се проявява в зависимост от способността и степента до която познаваме материалността на тази природа. Освен това духът е не само метафизично понятие, той е и път, на който физическото тяло не бива да бъде препятствие. Духът е вид небесно тяло, което става видимо само за онзи, който е свързан с него. Взаимовръзката на духовното и материалното е специфичен аспект на способностите на хората, които живеят на земята.
Духът на човека представлява специфична структура, чиято анатомия се характеризира с връзки с различен тип напрежение. В тялото тези връзки се осъществяват чрез органите, а на нивото на духа – чрез енергийните нишки, свързани ведно като в килим, или можем да си ги представим като множество възли с различно напрежение. Да разбереш духовната реалност означава да преместиш границите на земния си живот.
Съществуват множество духовни идеи и методи, но действително взаимодействие имаме само тогава, когато опознаем анатомията на духа изобщо или на своя дух в частност. За тази цел трябва да разбираме идеите за светлината и светостта, най-вече като нещо, което усещаме вътре в себе си. Духовното познание е процес на разтваряне в собствения ни дух, на определяне на духа като битийна цялост. То изисква преминаване от въображаемото възприемане на реалността към една действителна представа за духа.
Докато не започнем да изпълваме живота си с духовни събития, няма как да постигнем духовна реализация или истинския духовен акт, към който алхимията призовава. Първо трябва да превърнем тялото си в обвивка за духа, за да не нарушава то правата на нашето „аз“. Ако не постигнем върховенство на трансценденталната природа над физическата, не просто ограничаваме проявите на духа си, но всъщност го отхвърляме.
Анатомията на духа е свързана с десет вида светлина или условни идеални органа, всеки от които има специфичен стадий на еманация. Така духът на човека е неговото дърво на живота, чиито плодове, ако не могат да се използват, то поне трябва да се вземат предвид. Духът всъщност се проявява в онези, които постоянно се обръщат към него. Космогоничната му същност е вътре в нас, а не отвън.
Автор: Бен Челеро (Олег Черне)
15 декември 2021
